— А, Марк — каза той. — Трябват ми повече рафтове. И маси. И осветление. И повече топлина. Момичетата са се разкиснали. Ти ми обеща.
— Може да проверите какво има в таванските помещения преди да хукнете да купувате ново оборудване — практично ги посъветва Карийн.
— О, добра идея. Карийн, това е доктор Енрике Боргос от Ескобар. Енрике, това е моята… една моя приятелка, Карийн Куделка. Най-добрата ми приятелка. — Марк стискаше здраво и собственически ръката й, докато казваше това. Но Енрике само й кимна разсеяно.
Марк пристъпи към един широк покрит метален поднос, закрепен не особено стабилно върху сандъка отдолу, и каза през рамо на Карийн:
— Не гледай, докато не ти кажа.
Спомен от премеждията й като най-малката от четири сестри се раздвижи в главата на Карийн: „Отвори уста, затвори очи и ще получиш една голяма изненада…“ Като разумна жена, тя пропусна инструкцията му покрай ушите си и се приближи да види какво прави.
Марк вдигна похлупака на подноса — отдолу се разкри гърчеща се маса от кафяво-бели гадинки, които бръмчаха тихо и пъплеха една върху друга. Очите й различиха потресено детайлите — инсектоиди, големи, много крака и размахани пипала…
Марк пъхна ръка в гъмжилото и от устата на Карийн се изплъзна едно „Пфу!“, преди да е успяла да го преглътне.
— Няма нищо. Не хапят и не жилят — увери я ухилено той. — Ето, видя ли? Карийн, запознай се с маслената буболечка. Буболечко, това е Карийн.
Той протегна ръка — в дланта му се мъдреше една от гадинките, голяма колкото палеца й.
„Той наистина ли очаква да пипна това нещо?“ Е, нали беше минала през бетанско сексуално обучение, в края на краищата. Какво толкова? Разкъсвана между любопитство и отвращение, тя протегна ръка и Марк прехвърли буболечката върху дланта й.
Малките крачка на насекомото я погъделичкаха и Карийн се изкиска нервно. Не помнеше да е виждала по-грозно живо същество през живота си. Макар че част от нещата, на които беше правила дисекция в курса си по ксенозоология миналата година, можеха да минат и за по-гадни — но пък преди да ги спиртосат, сигурно бяха изглеждали по-добре. Буболечките не миришеха лошо всъщност. На зелено някак, като окосено сено. Ако някой се нуждаеше от баня, това беше по-скоро създателят им.
Марк се впусна да обяснява как буболечките преработвали органичната материя в отвратителните си на вид коремчета и лекцията му беше допълнително усложнена от педантичните технически корекции относно биохимичните подробности, които новият му приятел Енрике вмъкваше при всеки удобен случай. От биологична гледна точка изглеждаше разумно, доколкото можеше да прецени Карийн.
Енрике откъсна листенце от цвета на една бледочервена роза, която лежеше с още дузина други в една кутия. Кутията, която също се крепеше на магия върху купчина сандъци, беше с марката на една от водещите цветарски фирми във Ворбар Султана. Енрике сложи листото в дланта й до буболечката, буболечката го стисна с предните си щипки и загриза крайчето му. Той се усмихна с обич на насекомото.
— А, още нещо, Марк — добави той, — на момичетата ще им трябва още храна, колкото се може по-скоро. Тези ги взех сутринта, но до довечера ще свършат. — Той махна към луксозната кутия.
Марк, който беше зает да наблюдава изражението на Карийн, която на свой ред зяпаше буболечката в ръката си, изглежда, чак сега забеляза розите.
— Откъде взе тези цветя? Чакай малко, купил си рози за буболечешки фураж?
— Попитах брат ти откъде да взема нещо ботаническо със земен произход, което да се хареса на момичетата. Той ми даде един номер и ми каза да се обадя и да поръчам. Кой е Иван? Но се оказа ужасно скъпо. Боя се, че ще се наложи да преосмислим бюджета си.
Марк се усмихна едва-едва и изглежда, преброи до пет преди да отговори:
— Разбирам. Малко недоразумение. Иван е наш братовчед. Боя се, че все някога ще ти се наложи да се запознаеш с него. Има други ботанически работи със земен произход, които са значително по-евтини. Може да си набереш от тях вън… не, по-добре да не те пращам сам… — Впери в Енрике поглед, наситен с дълбоко противоречиви емоции, почти като онези, които се четяха по лицето на Карийн, докато зяпаше буболечката в ръката си. Която вече беше преполовила розовото листенце.