— О, освен това трябва да ми намериш помощник за лабораторията в най-скоро време — добави Енрике, — така че да мога да се посветя изцяло на новите си изследвания. И да ми осигуриш достъп до всичко, което хората тук знаят за местната биохимия. Не бива да губим ценно време, преоткривайки колелото, нали се сещаш.
— Мисля, че брат ми има някакви връзки в университета на Ворбар Султана. И в Имперската академия на науките. Убеден съм, че ще може да ти осигури достъп до всичко, което не е свързано с имперската сигурност. — Марк засмука устната си, свъсил вежди в типичната за Майлс гримаса на трескава умствена дейност. — Карийн… ти не каза ли, че си търсиш работа?
— Да…
— Какво ще кажеш за работата на лабораторен помощник? Нали на Бета изкара два курса по биология?
— Бетанско образование? — наостри уши Енрике. — Някой с бетанско образование в това затънтено място?
— Само два въвеждащи курса — побърза да обясни Карийн. — А на Бараяр има много хора с галактическо образование в най-различни области на науката. — „Той какво си мисли, че още сме във времето на Изолацията?“
— Все е нещо като за начало — отсъди Енрике одобрително. — Аз обаче тъкмо се канех да те попитам, Марк, дали имаме достатъчно пари да наемаме човек на този етап?
— Хм — беше единственото, което каза Марк в отговор.
— Какво, да не си свършил парите? — обърна се невярващо към него Карийн. — Какво си правил на Ескобар?
— Не съм ги свършил. Просто за момента са вложени в множество неликвидни активи, а и изхарчих доста повече от предвиденото. Касае се за временен проблем с паричния поток, който се надявам скоро да разреша. Но трябва да си призная, че си отдъхнах, когато Майлс се съгласи да настаня Енрике и проекта му тук за известно време.
— Може пак да опитаме с продажба на акции — предложи Енрике. — Така направих преди — обясни той на Карийн.
Марк примижа.
— Не мисля. Вече ти обясних за покритието, нали?
— Но хората наистина използват този начин да наберат рисков капитал — отбеляза Карийн.
— Но обикновено не пускат на борсата акции, чиято равностойност покрива петстотин и осемдесет процента от реалните активи на компанията им — каза Марк.
— О!
— Щях да се разплатя — отхвърли с възмущение обвинението Енрике. — Бях толкова близо до големия пробив, че не можех да спра точно тогава!
— Ъъ… извини ни за момент, Енрике. — Марк изведе Карийн в коридора и затвори плътно вратата. После се обърна към нея. — Той няма нужда от помощник. Има нужда от майка. Боже, Карийн, нямаш представа колко ще ми помогнеш, ако му стегнеш малко юздите. На теб спокойно бих могъл да поверя кредитните чипове, би могла да водиш счетоводството, да му следиш джобните пари, да го държиш далеч от тъмните улички, да не му позволяваш да бере цветята пред Императорския дворец или да се дърли с охраната от ИмпСи, или каквито там самоубийствени неща му дойдат наум. Работата е там, че, хм… Какво ще кажеш да ти дам акции като допълнителна гаранция срещу заплатата ти, поне на първо време? Така няма да имаш много пари в брой, знам, но пък нали каза, че искаш да спестяваш…
Тя погледна нерешително към маслената буболечка, която все така гъделичкаше дланта й, довършвайки последните остатъци от розовото листенце.
— Наистина ли можеш да ми дадеш акции? Акции от какво? Ако… ако нещата не потръгнат така, както се надяваш, няма да имам нищо друго, на което да разчитам.
— Ще потръгнат — настойчиво я увери той. — Ще се погрижа да потръгнат. Притежавам петдесет и един процента от проекта. Ципис ми помага да се регистрираме официално като изследователска и развойна компания със седалище в Хасадар.
Искаше от нея да заложи общото им бъдеще върху неочаквания му интерес към биоиндустрията, а тя дори не беше сигурна дали Марк е напълно с ума си.
— А какво мисли твоята Черна банда за всичко това?
— Не е по тяхната част.
Е, това звучеше успокоително. Явно беше дело на доминиращата му личност, тази на лорд Марк, и беше за доброто на цялостната му същност, а не интрига на някоя от подличностите му, обслужваща единствено собствените й егоистични нужди.
— Наистина ли мислиш, че този Енрике е чак такъв гений? Марк, отначалото си помислих, че вонята в лабораторията идва от буболечките, но не миришат те, а той. Кога се е къпал за последен път?
— Сигурно е забравил да го направи. Спокойно можеш да му напомняш. Няма да се засегне. Всъщност приеми го като част от работата си. Карай го да се мие и да яде, поеми контрола над кредитния му чип, заеми се с реда в лабораторията, карай го да се оглежда и в двете посоки, преди да пресече улицата. Освен това така ще имаш извинение да идваш тук всеки ден.