— Не със същите думи, но достатъчно близко по смисъл, милорд.
— Уцелила ли го е? — попита заинтригувано Марк.
— Да — каза Пим, — и двата пъти. Доколкото разбрах, имала отличен мерник.
— Предполагам, че това е придало убедителност на заплахата с плазмената пушка.
— От професионална гледна точка, когато си на мушка, един нападател с лош мерник е много по-опасен. Гвардейците на графа все пак го убедили да се откаже.
— Отклонихме се. — Воркосиган се ухили. — А, благодаря ти, Пим. — Гвардеецът не се нуждаеше от друго подканяне и любезно сипа още кафе на господаря си, след което напълни отново чашите на Марк и Екатерин.
Воркосиган продължи:
— В окръжната столица на Вормюир има частна репликаторна клиника, която от няколко години отглежда бебета за по-заможните граждани. Когато една двойка се запише за тази услуга, техниците обикновено взимат по повече от една яйцеклетка от жената, тъй като това е по-сложната и по-скъпа част от процедурата. Резервните яйцеклетки се държат замразени известно време и ако никой не ги поиска дотогава, просто се изхвърлят. Или поне така би трябвало да бъде. Граф Вормюир се сетил как хитро да си спести допълнителни разходи. Накарал техниците си да събират всички жизнеспособни яйцеклетки веднага след изхвърлянето им. С тази част от схемата си беше особено горд, докато ми обясняваше как стоят нещата.
Виж, това наистина беше ужасяващо. Ники беше роден по стария начин, но можеше и да не бъде така. Ако Тиен беше проявил здрав разум или ако тя не се беше увлякла по романтично-драматичната тръпка на телесното раждане, може би щяха да изберат утробния репликатор. Представи си как научава, че дъщеричката, по която копнее отдавна, понастоящем е собственост на ексцентрик като Вормюир…
— А онези жени знаят ли? — попита Екатерин. — Тези, чиито яйцеклетки са били… може ли да се каже, че са били откраднати?
— В началото не са знаели. Но отнякъде изтекла информация, плъзнали слухове и в резултат императорът се видя принуден да прати най-новия си ревизор да разследва случая. — Той й се поклони, без да става от фотьойла. — Колкото до това дали би могло да се нарече кражба… Вормюир твърди, че не е в нарушение на нито един бараярски закон. И го твърди доста самодоволно. Тия дни ще се консултирам с няколко от имперските адвокати на Грегор и ще се опитам да разбера дали наистина е така. Ако беше станало на колонията Бета, досега да са го провесили на първото дърво, заедно с техниците му за компания, но, разбира се, на Бета той никога не би успял да стигне толкова далеч.
Лорд Марк се размърда на стола си.
— И колко малки момиченца има Вормюир досега?
— Осемдесет и осем, плюс още трийсет, които са в репликаторите. Плюс първите си четири. Сто двайсет и две деца за онзи идиот и нито едно за… както и да е, наредих му със силата на Императорския глас да не зарежда репликаторите с нови ембриони, докато Грегор не се произнесе по въпроса. Вормюир беше склонен да протестира, но аз му посочих, че понеже репликаторите му така и така са заети и ще си останат заети през следващите седем-осем месеца, възбраната няма да го ощети съществено. Това му затвори устата, но човекът отиде да се консултира със собствените си адвокати. А аз се качих на совалката за Ворбар Султана, докладвах на Грегор и се прибрах да си легна.
Беше пропуснал да спомене за пристъпа си, забеляза Екатерин. Тогава защо Пим беше насочил вниманието й върху него?
— Трябва да има някакъв закон — каза лорд Марк.
— Трябва — отвърна брат му, — но няма. Това тук е Бараяр, не забравяй. Да пренесем цялото бетанско законодателство на местна почва ми звучи като рецепта за революция, а и много от специфичните им закони просто са неприложими за Бараяр. Съществуват още десетина галактически кодекси, които третират този въпрос, освен бетанския. Когато снощи си тръгнах за вкъщи, оставих Грегор да си мърмори нещо за назначаването на специална комисия, която да ги проучи и да препоръча някой от тях за одобрение от Съвета. И аз съм включен като наказание за греховете си. Мразя комисиите. Предпочитам йерархията в управлението, там поне всичко е ясно.