Сърцето й се разтупка при очевидното му задоволство… е, добре де, злорадство по-скоро, при това остро като бръснач. Както и да е, той се усмихна на нейната усмивка на неговата усмивка. Можеше само да се надява, че е допринесла с нещо за облекчаването на следпристъпното му главоболие. Откъм преддверието долетяха звънките удари на стенен часовник. Екатерин погледна собствения си часовник на китката. Чакай, наистина ли беше станало толкова късно?
— О, боже, как лети времето! Работниците ще дойдат всеки момент. Лорд Воркосиган, ще ме извините, но трябва да тръгвам.
Тя стана и се сбогува учтиво с лорд Марк. Пим и лорд Воркосиган я изпратиха лично до входната врата. Воркосиган все още изглеждаше вдървен и Екатерин се зачуди колко ли болка отрича той с този си жест на излишна учтивост. Или беше един вид предизвикателство към болката? Настойчиво я покани да се отбие отново, изникне ли и най-дребният въпрос за доуточняване, или ако се нуждае от нещо, каквото и да е, после прати Пим да й покаже къде работниците да оставят кленовите цепеници и остана на прага, докато и двамата не се скриха зад ъгъла на голямата къща.
Екатерин хвърли поглед през рамо.
— Не изглежда добре тази сутрин, Пим. Не трябваше да го вдигате от леглото.
— О, аз ли не го знам, мадам — съгласи се навъсено Пим. — Но какво може да направи един обикновен гвардеец? Нямам право да оспорвам нарежданията му. На него му трябва някой, дето няма да му търпи глупостите. Една свястна лейди Воркосиган би свършила работа. Не някое от онези срамежливи глуповато усмихнати наивни момиченца, по които си падат напоследък младите лордове, такава той направо ще я прегази. Трябва му жена с опит, която да му е равна във всяко отношение. — Той й се усмихна извинително от висотата на ръста си.
— Сигурно — въздъхна Екатерин. Не се беше замисляла как ли изглежда театърът на ворското ухажване от гледната точка на гвардейците. Да не би Пим да намекваше, че господарят му е хвърлил око на някое подобно момиченце и че хората му се притесняват заради неподходящия избор?
Пим й показа навеса на дървата и изказа разумното предложение купчината от клонки и листа за лорд Марк да бъде струпана близо до навеса вместо в подземния гараж, като я увери, че там ще е на сигурно място. Екатерин му благодари и тръгна към портата.
Наивни момиченца. Е, ако един вор искаше да си вземе жена от собствената си каста, самите обстоятелства му налагаха да обърне поглед към по-младото поколение. Воркосиган не й бе направил впечатление на човек, който би се задоволил с жена, чийто интелектуален багаж не е на собственото му ниво, но какъв избор имаше всъщност? Логично беше всяка жена, която има достатъчно ум, за да събуди интереса му, да не е толкова глупава, че да го отхвърли заради физическите му… изобщо не беше нейна работа, решително си каза тя. И беше нелепо да позволява представата за това въображаемо момиченце, което наранява дълбоко чувствата му с въображаемото си отвращение към недъзите му, да й вдига кръвното. Абсолютно нелепо. Тя забърза към парка, за да наглежда отсичането на загнилото дърво.
Марк тъкмо посягаше да включи отново комтаблото, когато Майлс се върна в библиотеката с отнесена усмивка. Понечи да се тръшне във фотьойла си, после се поколеба за миг и се отпусна предпазливо на меката тапицерия. Разкърши рамене, сякаш да отпусне стегнатите си на възли мускули, облегна се и изпружи крака. Взе преполовената си филия, отбеляза лъчезарно: „Мина добре, какво ще кажеш?“, и я захапа.
Марк го изгледа неуверено.
— Кое да е минало добре?
— ’азговора. — Майлс прокара хапката си с последната глътка от изстиналото кафе. — Значи се запозна с Екатерин. Хубаво. За какво си говорихте преди да сляза?
— За теб всъщност.
— А? — Лицето на Майлс грейна и той поизправи гръб. — И какво каза тя за мен?
— Говорихме най-вече за пристъпите ти — мрачно рече Марк. — Тя, изглежда, знае за тях много повече от онова, което си сметнал за нужно да кажеш на мен.
Майлс се вкисна отново и се намръщи.
— Хм. Не точно върху тази си характеристика държа да привличам вниманието й. Все пак добре е, че знае. Спестява ми изкушението отново да прикрия проблем от такъв мащаб. Научих си урока.
— О, така значи? — Марк го изгледа студено.
— Уведомих те за основното — възрази брат му в отговор на обвиняващия му поглед. — Не ти трябваше да знаеш всичките кървави медицински подробности. По онова време ти беше на Бета, така че и без това не можех да направя кой знае какво по въпроса.