— Аз съм виновен за пристъпите ти.
— Глупости! — Възмутеното изсумтяване на Майлс наистина беше на висота. Марк прецени, че именно нотката, типична за неговата — тяхната — леля Ворпатрил, беше придала на въпросното изсумтяване елитната му острота. Майлс махна категорично с ръка. — Виновен е снайперистът, плюс един куп медицински фактори, върху които нямах контрол. Каквото било, било. Важното е, че пак съм жив и смятам да си остана такъв.
Марк въздъхна, осъзнал с неохота, че ако държи да се валя в блатото на вината, то ще е без съдействието на батко си. Който, по всичко личеше, си имаше други грижи.
— Е, какво мислиш за нея? — нетърпеливо попита Майлс.
— За кого?
— За Екатерин, за коя друга!
— Като за парков дизайнер ли? Ще трябва първо да видя проекта й.
— Не, не, не! Не като за парков дизайнер, макар че и в това е добра. Като за следващата лейди Воркосиган.
Марк примигна.
— Какво?!
— Какво „какво“? Тя е красива, умна — зестри, божке, направо гениално, Вормюир ще се пръсне от яд — освен това запазва изключително самообладание в трудни ситуации. Спокойна е, нали разбираш? Направо обожавам спокойствието й. Мога да плувам в него. Кураж и ум ведно.
— Не поставях под въпрос пригодността й. Беше просто случаен израз на изненада.
— Тя е племенница на лорд ревизор Вортис. Има син, Ники, почти на десет години. Сладко дете. Иска да стане скоков пилот и според мен притежава необходимата решителност, за да го постигне. Екатерин иска да бъде парков дизайнер, но според мен може да израсне и до специалист по тераформиране. Понякога е твърде скромна — има нужда от повече самоувереност.
— Или пък просто чакаше възможност да вмъкне някоя дума в разговора — предположи Марк.
Майлс млъкна, обзет — за кратко — от съмнения.
— Мислиш ли, че говорих прекалено много?
Марк махна с ръка в смисъл „забрави какво казах“, после се разрови из панера с надеждата да открие някоя заблудила се коричка. Майлс впери поглед в тавана, протегна крака и завъртя стъпалата си в противоположни посоки.
Марк се замисли за жената, с която се беше запознал преди малко. Хубавичка, по онзи изящен начин, типичен за умните брюнетки, по които си падаше Майлс. Спокойна? Навярно. Сдържана със сигурност. Не особено изразителна. Закръглените блондинки бяха много по-сексапилни. Карийн беше толкова изразителна — дори бе успяла да го зарази с някои от тези си чисто човешки качества, както обичаше да си мисли той в по-оптимистичните си моменти. Майлс също беше изразителен, дори твърде, по своя си изненадващ начин. Половината от изразителността му беше прах в очите, но човек никога не можеше да е сигурен коя половина по-точно.
„Карийн, Карийн, Карийн.“ Не биваше да приема пристъпа й на нервност като знак, че го отхвърля. „Срещнала е някой по-добър и сега ни зарязва“ — прошепна някой от Черната банда в главата му и това определено не беше лъстивият Сръдльо. „Знам няколко начина да се отърва от подобни натрапници. Дори и труповете им няма да намерят.“ Марк не обърна внимание на зловредното предложение. „Нямаш думата по този въпрос, Убиец.“
Дори да беше срещнала някой друг, на път за Бараяр да кажем — съвсем самичка, защото той беше настоял да тръгне по другия маршрут — беше толкова безкомпромисно честна, че щеше да му го каже. Именно честността й беше в дъното на сегашния им проблем. Беше принципно неспособна да се преструва на непорочна бараярска девица, освен ако наистина не бе такава. И сегашното й въздържание беше несъзнателна реакция на дисхармонията, предизвикана от разкъсващата дилема между бараярската и бетанската културни традиции.
Марк знаеше само едно — че ако въпросът опре до това да избира между Карийн и кислорода, би предпочел да се откаже от второто. Замисли се, съвсем за кратко, дали да не сподели сексуалните си проблеми с Майлс и да му поиска съвет. Беше идеалната възможност, защото Майлс вече бе насочил разговора в подходящите коловози, признавайки за собственото си любовно увлечение. Работата беше там, че Марк никак не беше сигурен на чия страна би застанал Майлс. Комодор Куделка беше негов наставник и приятел още от времето, когато Майлс е бил крехък юноша, безнадеждно запален по военната кариера. Щеше ли Майлс да прояви съчувствие, или щеше да оглави, съвсем по бараярски, хайката, тръгнала на лов за главата на Марк? Напоследък в поведението му се прокрадваха ужасяващо ворски тенденции.
Да, значи след всичките си екзотични галактически забежки Майлс в крайна сметка се беше уредил с една най-обикновена представителка на собствената си класа. В случай че „уредил“ беше най-подходящият термин — в думите му звучеше увереност, която си противоречеше с езика на тялото му. Челото на Марк се свъси озадачено.