— Мадам Ворсоасон знае ли? — попита той най-накрая.
— Какво да знае?
— Че ти, ъъ… си я набелязал за следващата лейди Воркосиган. — И какъв странен начин да каже: „Обичам я и искам да се оженя за нея.“ Макар че беше напълно в неговия стил.
— А! — Майлс вдигна ръка към устните си. — Точно там е работата. Тя овдовя съвсем наскоро. Тиен Ворсоасон беше убит по един твърде ужасяващ начин преди по-малко от два месеца на Комар.
— И ти какво… общо имаше с това?
Майлс изкриви лице.
— Не мога да ти кажа подробности, секретни са. Официалното заключение беше инцидент с дихателна маска. Но на практика аз бях на две крачки от него. Знаеш какво е.
Марк рязко вдигна ръка в знак, че се предава. Майлс кимна и продължи:
— Но тя все още не може да се отърси. И изобщо не е готова за нечие ухажване. За жалост, това не възпира местната конкуренция. Няма пари, но е красива, а потеклото й е безупречно.
— Ти съпруга ли си избираш, или купуваш кон?
— Просто ти обяснявам как разсъждават ворските ми съперници. Някои от тях поне. — Навъси се още повече. — За майор Замори не съм сигурен. Той може да се окаже по-умен.
— Вече имаш съперници? — „Долу, Убиец. Не те е молил за помощ.“
— И още как. Имам си и теория откъде са се взели… няма значение. В момента за мен е важно с нея да станем приятели, да се сближим, без това да я постави нащрек, без да я обиди. После, когато настъпи подходящият момент… е, тогава ще му мисля.
— И кога смяташ да я сюрпризираш с тази смайваща новина? — попита очарован Марк.
Майлс се загледа в ботушите си.
— Не знам. Дойде ли тактически правилният момент, ще го усетя, предполагам. Стига чувството ми за подходящи моменти да не ме е изоставило съвсем. Навлизане в периметъра, изработване на план за действие, поставяне на условията и атака. Пълна победа! Може би. — Започна да върти стъпалата си в обратната посока.
— Виждам, че си планирал цялата си кампания — безучастно рече Марк и се надигна. Енрике щеше да се зарадва на новината за безплатния буболечешки фураж. А Карийн скоро щеше да се яви на работното си място — организационните й умения вече се бяха отразили значително на хаоса, заобикалящ ескобареца.
— Съвсем точно казано. Така че гледай да не ме издадеш пред нея и да развалиш работата, ако обичаш. Просто следвай стъпките ми.
— Хм, не бих си и помислил да се намесвам. — Марк тръгна към вратата. — Макар хич да не съм сигурен, че лично аз бих планирал най-интимната си връзка според законите на войната. Тя врагът ли е или какво?
Беше избрал идеалния момент — стъпалата на Майлс се бяха строполили на пода и той още пелтечеше, когато Марк прекрачи прага. Подаде глава през вратата и добави:
— Надявам се мерникът й да не пада по-долу от този на графиня Вормюир.
„Още нещо за последно — аз спечелих.“ Той излезе ухилен до уши.
ГЛАВА 6
— Извинете? — чу се нечий мек алтов глас откъм прага на бившето перално и настояща лаборатория. — Тук ли е лорд Марк?
Карийн вдигна очи от новия стелаж на колелца, който сглобяваше. На прага стоеше смутена тъмнокоса жена. Носеше строги вдовишки дрехи — черна риза с дълги ръкави и черна пола. Единствено сивото болеро освежаваше донякъде тоалета й, но бледото й лице беше неочаквано младо.
Карийн остави инструментите и се изправи с мъка след дългото клечане.
— Ще се върне всеки момент. Аз към Карийн Куделка. Мога ли да ви помогна с нещо?
Усмивка озари очите на жената, но твърде за кратко.
— О, вие трябва да сте приятелката, която наскоро се е върнала от Бета. Радвам се да се запознаем. Аз съм Екатерин Ворсоасон, парковият дизайнер. Работниците ми изкорениха амеланшовите храсти по северната страна и се сетих, че лорд Марк може да ги иска.
Значи така се наричали онези дръгливи неща.
— Ще попитам. Енрике, можем ли да използваме ъъ, амелнезнамкакви си храсти?
Енрике се наведе иззад комтаблото си и погледна новодошлата.
— Това органична материя със земен произход ли е?
— Да — отвърна жената.
— Безплатно?
— Предполагам. Бяха на лорд Воркосиган.
— Ще ги пробваме. — И изчезна отново зад миш-маша от цветни изображения, които, както сам беше уверил Карийн, представлявали схеми на ензимни реакции.
Жената любопитно огледа новата лаборатория. Карийн проследи с гордост погледа й. Обстановката започваше да придобива доста подреден, научен и привлекателен за бъдещите клиенти вид. Стените светеха прясно боядисани в кремаво — Енрике беше избрал този цвят, защото имал съвсем същия оттенък като буболечешкото масло. Самият Енрике и комтаблото му заемаха една ниша в ъгъла. Мократа лабораторна маса беше свързана с водопровода, а използваната вода се отвеждаше в бившото корито за пране. Сухата лабораторна маса, със спретнатата си подредба от инструменти и с яркото си осветление, се простираше покрай стената, от единия до другия й край. В дъното на помещението се намираха няколко стелажа с изработени по поръчка чистак нови буболечешки къщи. Веднага щом Карийн сглобеше и последния, можеха да освободят семействата от тясната им пътна кутия и да ги настанят в просторните им и чисти нови домове. По високите лавици от двете страни на вратата бяха натрупани умножаващите се хранителни и други запаси. Голямо пластмасово кошче за отпадъци, пълно догоре с фураж. Друго такова използваха като временен склад за буболечешко гуано. Буболечешките изпражнения не се бяха оказали нито толкова миризливи, нито толкова изобилни, колкото беше очаквала Карийн, което беше добре, тъй като задачата да чисти ежедневно къщите им се беше паднала на нея. Хич не беше зле като за първа работна седмица.