— Нашите буболечки й харесаха — щастливо рече Енрике.
— Опитахте ли от буболечешкото масло? — попита Марк.
— Не — каза мадам Ворсоасон.
— Искате ли да го опитате? В смисъл, видели сте буболечките, нали? — Марк се усмихна неуверено.
— Ами… добре. — Усмивката на градинарката не беше точно ентусиазирана. — Една малка хапчица. Защо не.
— Дай й да го пробва, Карийн.
Карийн взе една от еднолитровите туби с буболечешко масло, подредени на лавицата, и я отвори. След като бъдеше стерилизирано и запечатано, маслото можеше да се съхранява дълго време при стайна температура. Тази партида беше от сутринта — буболечките откликваха с голям ентусиазъм на новия фураж.
— Марк, ще ни трябват още от тези туби. По-големи. Един литър масло от една къща на ден ще ни снабди с твърде голямо количество, при това скоро. — Много скоро всъщност. Особено при положение, че не бяха успели да убедят нито един от членовете на домакинството да изяде повече от хапка наведнъж. Гвардейците вече избягваха района на пералното.
— О, момичетата ще увеличат добива още повече, след като започнахме да ги храним подобаващо — информира ги лъчезарно Енрике.
Карийн се нагледа замислено в двайсетте туби, които беше напълнила тази сутрин и които се крепяха на върха на малката планина от миналата седмица. За щастие, сградата имаше достатъчно голям складов капацитет. Взе една от лъжичките за еднократна употреба, които държаха специално за тази цел, и я подаде на мадам Ворсоасон. Мадам Ворсоасон я взе, примигна неуверено, загреба от маслото в контейнера и смело пъхна лъжичката в устата си. Карийн и Марк я наблюдаваха със смесица от тревога и нетърпение.
— Интересен вкус — отбеляза любезно тя, след като преглътна.
Раменете на Марк се сгърбиха.
Екатерин го погледна със съчувствие, после отмести поглед към струпаните контейнери. След миг попита:
— Може ли да се замразява? Опитахте ли да го прекарате през замразител за сладолед с малко захар и различни есенции?
— Не сме — каза Марк. После кривна замислено глава. — Хм. Мислиш ли, че може да се направи, Енрике?
— Не виждам защо да не може — отвърна ученият. — Колоидалният вискозитет не се влияе от отрицателни температури. Протеиновата микроструктура се променя само при рязко температурно ускорение, а оттам и текстурата.
— Става като гума, когато го готвиш — преведе думите му Марк. — Но и върху това работим.
— Опитайте да го замразите — предложи мадам Ворсоасон. — А и… може би едно по-десертно звучащо наименование?
— А, маркетингът — въздъхна Марк. — Това е следващото в списъка ми.
— Мадам Ворсоасон каза, че ще изпробва буболечешките акита върху растенията си — успокои го Карийн.
— О, страхотно! — Марк се усмихна на парковата дизайнерка. — Хей, Карийн, вдругиден ще летя до окръга, искаш ли да дойдеш с мен и да ми помогнеш да изберем местата за бъдещата ни дейност?
Енрике заряза за миг разопаковането, погледът му се разфокусира, вперен някъде във въздуха, и от устните му се отрони въздишка.
— „Изследователски парк Боргос“.
— Всъщност смятах да го нарека „Компания Марк Воркосиган“ — каза Марк. — Мислите ли, че трябва да го изписвам цялото? „Компания МВК“ може да се обърка с инициалите на Майлс.
— „Ранчо за маслени буболечки Карийн“ — решително вметна Карийн.
— Явно ще трябва да го подложим на акционерно гласуване — самодоволно обяви Марк.
— Но така ще спечелиш при всички случаи — отбеляза намусено Енрике.
— Не непременно — успокои го Карийн и хвърли високомерен поглед на Марк, макар че едва сподавяше усмивката си. — Както и да е, Марк, преди да дойдеш тъкмо говорехме за окръга. Мадам Ворсоасон трябва да иде там и да събере камъни. Освен това каза на Енрике, че може да му помогне с местната бараярска растителност. Какво ще кажете всички да отидем заедно? Мадам Ворсоасон каза, че е говорила с Ципис само по комтаблото. Може да ги запознаем и после да си направим нещо като пикник.
А така нямаше да се озове сам-сама с Марк, изложена на всякакви… изкушения, и объркване, и разтапящи разтривки на врата, и на гърба, и гризкане на ушенца, и… изобщо не искаше да мисли за това. Последната седмица го бяха карали много професионално, което за нея се беше оказало и много удобно. Много делово. Деловото вършеше работа. Компанията вършеше работа. Двамата сами… хм.
— Но така ще трябва да вземем Енрике и… — промърмори Марк. Ако съдеше по физиономията му, точно „двамата сами“ му се беше въртяло в главата.
— О, хайде де, ще бъде весело. — Карийн решително се зае с уреждането на въпроса. Няколко минути убеждаване и сравняване на ангажиментите и квартетът се оформи, часът на потеглянето беше уточнен и така нататък. Напомни си да не забрави, че трябва да дойде в замъка Воркосиган доста преди и без това ранния час на тръгване, за да е сигурна, че Енрике е окъпан, облечен и готов да го покажат пред хората.