Нечии бързи и леки стъпки долетяха откъм коридора и Майлс влетя през прага като пехотинец, който се хвърля през шлюз на совалка.
— А! Мадам Ворсоасон — задъхано изрече той. — Гвардеец Янковски едва сега ми каза, че сте тук. — Погледът му обходи набързо стаята и забеляза следите от приключилата демонстрация. — Нали не сте се оставили да ви нахранят с това буболечешко пов… буболечешко нещо? Марк…!
— Всъщност не е толкова лошо — увери го мадам Ворсоасон, с което си спечели един пълен с облекечение поглед от страна на Марк, последван от вирната брадичка в стил „нали ти казах“ по посока на брат му. — Може би се нуждае от лека преработка преди да стане готово за пазара.
Майлс завъртя очи.
— Лека, как ли не!
Мадам Ворсоасон погледна часовника си.
— Работниците ще се върнат от обяд всеки момент. Радвам се, че се запознахме, госпожице Куделка, доктор Боргос. Значи до вдругиден, нали? — Тя взе плика, който Карийн й беше напълнила с тор, усмихна се и се извини. Майлс я последва.
Върна се след две минути, след като явно я беше изпратил до вратата в другия край на коридора.
— Мили боже, Марк! Не мога да повярвам, че си й дал да опита буболечешко повръщано. Как можа!
— Мадам Ворсоасон — с достойнство отвърна Марк — е една изключително разумна жена. Когато се сблъска с нещо непознато, тя, за разлика от други хора, не позволява на импулсивните си емоции да вземат връх над ясната й мисъл.
Майлс прокара ръце през косата си.
— Да, знам.
— Направо впечатляваща дама — каза Енрике. — Имах чувството, че разбира какво ще кажа още преди да съм го казал.
— И след като го казваше също — многозначително отбеляза Карийн. — Което е дори по-впечатляващо.
Енрике се ухили глуповато.
— Дали не се изразявах твърде технически, как мислиш?
— Очевидно не и в този случай.
Веждите на Майлс се свъсиха.
— Та какво ще става вдругиден?
Карийн отвърна засмяна:
— Всички заминаваме за окръга да се видим с Ципис и да потърсим разни неща, които ни трябват. Мадам Ворсоасон обеща да запознае лично Енрике с местната бараярска флора, така че той да се заеме с модифицирането на буболечките.
— Аз се канех да я заведа на първата й обиколка из окръга. Всичко бях планирал. Хасадар, Воркосиган Сърло, Дендарийския пролом… жизненоважно е първото й впечатление да бъде каквото трябва.
— Кофти — отбеляза Марк без грам съчувствие. — Успокой се. Само ще обядваме в Хасадар и ще огледаме тук-там. Окръгът е голям, Майлс, ще остане достатъчно, с което да й се изфукаш.
— Чакай, сетих се! Ще дойда с вас. Ще ускорим малко нещата, точно така.
— Скутерът е четириместен — напомни му Марк. — Аз ще го пилотирам, Енрике има нужда от мадам Ворсоасон, а проклет да съм ако взема теб на мястото на Карийн. — Незнайно как успя едновременно да се усмихне влюбено на Карийн и да се облещи страховито на брат си.
— Ами да, Майлс, ти дори не си акционер — подкрепи го Карийн.
След като на свой ред им се облещи злобно, Майлс излезе и продължи да мърмори ядосано. „Не мога да повярвам, че й е дал да опита буболечешко повръщано… само ако се бях довлякъл тук по-рано… Янковски, дяволите те взели, двамата с теб тепърва ще си…“
Марк и Карийн също излязоха в коридора и го загледаха как се отдалечава.
— Сега пък каква муха му е влязла в главата? — попита учудено Карийн.
Марк се ухили злорадо.
— Влюбен е.
— В градинарката си? — Веждите на Карийн хвръкнаха нагоре.
— Причинно-следствената връзка е в обратната посока, доколкото разбирам. Срещнал я на Комар, докато работел по последния си случай там. Наел я е за градинарка, за да я държи близо до себе си. Ухажва я тайно.
— Тайно? Защо? На мен тя ми изглежда добра партия — от ворската каста е дори… или е вор само по брак? Но това едва ли има значение за Майлс всъщност. Или… да не би нейните роднини да са против, заради неговите… — Бегъл жест по посока на тялото й намекна за предполагаемите мутации на Майлс. После се смръщи гневно при мисълта за този романтично-трагичен сценарий. Как смееха да си вирят носовете пред Майлс заради…
— Не, тайно от нея, доколкото разбрах.
Карийн набръчка нос.
— Чакай, чакай, какво?
— Най-добре питай него. На мен лично ми прозвуча напълно лишено от смисъл. Дори и по неговите стандарти за това кое е смислено и кое не. — Марк се намръщи. — Освен ако не страда от мощен пристъп на сексуална стеснителност.