— Сексуално стеснителен? Майлс? — Карийн изпръхтя. — Познаваш онази капитан Куин, която беше забърсал, нали?
— О, да. Всъщност познавам няколко от гаджетата му. Най-ужасяващата групичка кръвожадни амазонки, която можеш да си представиш. Боже, направо си бяха страшнички. — Марк потръпна. — Разбира се, навремето всички те ми бяха дяволски ядосани, задето станах причина да го убият, което сигурно обяснява част от впечатлението, което ми направиха. Но се чудех… знаеш ли, наистина се чудя дали той ги е избрал… или те са избрали него? Може би той не е чак такъв велик съблазнител, а просто човек, който не може да казва „не“. Това определено би обяснило защо всичките бяха високи, агресивни жени, свикнали да получават онова, което искат. Но сега — навярно за пръв път — му се налага сам да избере. И не знае как. Защото няма никакъв опит. — Бавна, широка усмивка се разпростря по лицето на Марк при тази мисъл. — Ооо. Това не бих го пропуснал за нищо на света.
Карийн го удари с юмрук по рамото.
— Марк, не е хубаво така. Майлс заслужава да срещне подходящата жена. Искам да кажа, че годинките се трупат, нали?
— Някои от нас получават онова, което заслужават, други получават повече. — Сграбчи ръката й и притисна нос до вътрешната страна на китката й, с което успя да накара косъмчетата по ръката й да настръхнат.
— Майлс винаги е казвал, че човек сам изковава късмета си. Престани. — Тя издърпа ръката си. — Ако капиталовата възвръщаемост във вид на пот е единственият начин да се върна на Бета, значи трябва да се връщам на работа. — Влезе в лабораторията и Марк я последва.
— Много ли се ядоса лорд Воркосиган? — разтревожено попита Енрике, когато се появиха. — Но мадам Ворсоасон каза, че няма нищо против да опита буболечешкото ни масло…
— Не се притеснявай за това, Енрике — весело го прекъсна Марк. — Брат ми си е наумил нещо и затова се държи като умопобъркан. Ако имаме късмет, ще си изкара яда на гвардейците.
— Добре тогава. Имам план как да го привлечем на наша страна.
— Сериозно? — рече скептично Марк. — Какъв план?
— Изненада е — каза ученият с лукава усмивка, или поне толкова лукава, колкото му беше по силите, което всъщност не беше особено лукаво. — Ако се получи де. Трябват ми още няколко дни.
Марк вдигна рамене и погледна Карийн.
— Ти имаш ли представа какво е замислил?
Тя поклати глава и клекна да досглоби стелажа.
— А ти се погрижи да намериш някой замразител за сладолед. Първо попитай Мама Кости. Майлс, изглежда, я е затрупал с всички видове уреди за приготвяне и съхраняване на храна, за които може да се сети човек. Мисля, че се е опитвал да я подкупи, иначе току-виж приела някое от предложенията за работа, с които я засипват всичките му приятели. — Карийн примигна, обзета от вдъхновение.
Развой на продукта, точно така, че и отгоре. По дяволите уредите, имаха подръка истински гений тук, на място. Гений, когото определено не използваха достатъчно. Мама Кости настойчиво и ежедневно канеше потъналите в работа предприемачи в кухнята на богати обеди, приготвени специално за тях, и често-често пращаше подноси със закуски в лабораторията. Готвачката вече беше взела Марк присърце, нищо че беше минала само седмица — но пък и той така очевидно се наслаждаваше на изкуството й. Въобще, взаимната им симпатия нарастваше от ден на ден.
Тя скочи и връчи отвертката на Марк.
— Дръж. И довърши това.
После грабна шест туби буболечешко масло и тръгна към кухнята.
Майлс слезе от старата бронирана наземна кола и спря на миг на извиващата се алея с цветни лехи отстрани, загледан завистливо в стопроцентово модерната градска къща на Рене Ворбретен. Дом Ворбретен беше кацнал върху отвесната скална стена с изглед към реката, почти срещуположно на двореца Ворхартунг. Гражданската война като метод за градско обновление — скърцащата древна укрепена господарска къща, заемала мястото преди, пострадала толкова тежко при Войната за претендентството, че предишният граф и синът му, когато се върнали в града с победната армия на Арал Воркосиган, решили да я съборят и да построят нова. На мястото на снажните, негостоприемни и непотребни с оглед на защитата стари каменни стени сега имаше силови полета, осигуряващи напълно ефикасна защита. Новата къща беше светла и просторна, с много открити пространства, и се възползваше в пълна степен от прекрасния изглед към Ворбар Султана надолу и нагоре по течението на реката. И без съмнение имаше достатъчно бани за всичките гвардейци на Ворбретен. А Майлс можеше да се хване на бас и че Рене няма проблеми с канализацията. „А ако Сигюр Ворбретен спечели делото, Рене ще загуби всичко това.“ Майлс поклати глава и тръгна към аркообразния портик, където чакаше един бдителен гвардеец, готов да въведе Майлс при господаря си, а Пим, без съмнение, в сутерена, където да се наклюкарстват на воля. Гвардеецът заведе Майлс във великолепната гостна с изцяло остъклена стена, от която се откриваше гледка към Звездния мост и двореца отсреща. Тази сутрин обаче стената беше затъмнена до полумрак и на гвардееца му се наложи да махне към сензора за осветлението, когато влязоха. Рене, който седеше в голямо кресло, с гръб към гледката, скочи още преди гвардеецът да е довършил своето: „Лорд ревизор Воркосиган, милорд“.