Рене преглътна, кимна на гвардееца в знак, че е свободен, и той мълчаливо се оттегли. Ако не друго, Рене поне изглеждаше трезвен, прилично облечен и с депилирана брада, макар че лицето му беше мъртвешки бледо.
— Милорд ревизор. Какво мога да направя за вас?
— Успокой се, Рене, не съм дошъл по работа. Просто се отбих да ти кажа здрасти.
— О! — Рене си отдъхна с очевидно облекчение, и изкуствената безизразност на лицето му се смени с обикновена умора. — Мислех, че си… помислих, че Грегор те е изпратил да ми съобщиш лошата новина.
— Не, не, не. Пък и Съветът не би могъл да гласува, без да те уведоми предварително. — Майлс кимна към реката и седалището на Съвета на другия й бряг. Това, изглежда, напомни на Рене за задълженията му на домакин, защото той побърза да деполяризира прозореца и да придърпа столове за себе си и за Майлс, така че да се наслаждават на гледката, докато разговарят. Майлс се настани с лице към младия граф. Рене беше съобразил да приготви нисък стол, така че краката на Майлс не висяха във въздуха.
— Но можеше да си дошъл да… ами, не знам за какво можеше да си дошъл — жално рече Рене, седна и потърка врата си. — Не те очаквах. Нито теб, нито някой друг. Светският ни живот издъхна със смайваща бързина. Явно не е полезно да познаваш граф и графиня Гембретен.
— Опа! Значи ги го чул?
— Гвардейците ми го чули първи. Разправя се като виц из целия град, нали?
— В известен смисъл. — Майлс се прокашля. — Извинявай, че не дойдох по-рано. Бях на Комар, когато се е разразил скандалът, и чух за това едва когато се върнах, а после Грегор ме прати със задача в провинцията и, виж, майната им на извиненията. Съжалявам, че ти се е случило такова нещо. Но мога твърдо да заявя, че Прогресистите не искат да те загубят.
— Можеш ли? Мислех, че се изчервяват до уши от срам само като чуят името ми.
— Един глас си е един глас. А преминаването от една партийна квота в друга се случва веднъж на сто години.
— Обикновено — сухо вметна Рене.
Майлс само сви рамене.
— Срамът е нетрайно чувство. Ако Сигюр заеме мястото ти в Съвета, това ще коства на Прогресистите един глас за десетилетия напред. Ще те подкрепят. — Майлс се поколеба. — Подкрепят те, нали?
— Повече или по-малко. Повече. Някои от тях. — Рене се усмихва иронично. — Някои мислят, че ако гласуват срещу Сигюр и загубят, ще си създадат пожизнен враг в Съвета. А един глас, както сам каза, си е един глас.
— Имаш ли вече представа какво е съотношението?
Рене сви рамене.
— Една дузина твърдо зад мен и една дузина твърдо зад Сигюр. Съдбата ми ще се реши от тези по средата. Повечето от които не си говорят със семейство Гембретен през последния месец. Мисля, че нещата не отиват на добре, Майлс. — Той погледна госта си с изражение, представляващо странна смесица от настойчивост и колебание. После добави с неутрален тон: — А ти знаеш ли вече как ще гласува окръг Воркосиган?
Майлс знаеше, че ще му се наложи да отговори на този въпрос. Което, без съмнение, важеше и за всеки граф или графски заместник, което пък обясняваше внезапното засушаване в светския живот на Рене напоследък — онези, които не избягваха него, избягваха въпроса. Майлс беше разполагал с две седмици, през които да го обмисли, така че отговорът му беше готов.
— Ние сме с теб. Нима си се съмнявал?
Рене успя да изпише на лицето си жална усмивка.
— Бях почти сигурен в подкрепата ви, но пък да не забравяме онази огромна радиоактивна дупка, която навремето сетаганданците отвориха насред окръга ви.
— Това е история. Подкрепата ми променя ли съотношението на гласовете?
— Не — въздъхна Рене. — Вече те бях включил в сметките.
— Понякога един глас дели победата от поражението.
— Направо откачам като си помисля, че всичко може зависи от един-единствен глас — призна Рене. — Не издържам вече. Ще ми се да беше приключило.
— Търпение, Рене — посъветва го Майлс. — Не бива да отхвърляш и най-малкото предимство само защото нервите ти са опънати до скъсване. — Той смръщи замислено чело. — Както изглежда, разполагаме с два равностойни правни прецедента, които се изключват взаимно. Всеки граф има правото сам да назове наследника си със съгласието на Съвета, изразено чрез вота му на одобрение, какъвто е случаят и с лорд Полунощ.