Рене се усмихна криво.
— Щом едно магаре, пък макар и в човешки образ, може да бъде граф, защо и един кон да не може?
— Ако не ме лъже паметта, точно този е бил и един от аргументите на петия граф Вортала. Чудя се дали в архивите още се пазят протоколите от онези заседания? Трябва да ги прочета някой ден, в случай че наистина ги пазят. Както и да е, случаят с Полунощ категорично отхвърля пряката кръвна връзка като задължителна при наследяване на титлата, а дори и да забравим за Полунощ, има десетки не толкова фрапантни прецеденти в същия смисъл. Графският избор има предимство пред графската кръв, освен ако въпросният граф не е пропуснал да огласи избора си. Само тогава въпросът опира до първородни синове и така нататък. Дядо ти е бил утвърден за наследник, докато неговият… докато съпругът на майка му е бил още жив, нали? — Самият Майлс беше утвърден за наследник на баща си още по време на Регентството, когато баща му разполагаше с достатъчно власт и влияние, за да си осигури съдействието на Съвета.
— Да, но е бил подведен, според иска на Сигюр. А това обезсилвало всякакви правни решения в тази връзка.
— Предполагам, че старецът не е знаел. Има ли някакъв начин да се докаже обратното? Защото ако е знаел, че дядо ти не е негов син, то утвърждаването му е било съвсем законно и тезата на Сигюр се изпарява.
— Дори шестият граф да е знаел, не успяхме да открием и най-дребното доказателство за това. А от седмици преравяме семейните архиви. Според мен едва ли е знаел, иначе със сигурност е щял да убие момчето. Както и майка му.
— Не съм толкова сигурен. По време на Окупацията са ставали какви ли не неща. Сещам се например за Войната на копелетата в планините Дендарии. — Майлс издиша шумно. — Когато се знаело, че детето е заченато от сетаганданец, майките правели аборт или убивали новородените още при раждането. От време на време партизаните правели гаден номер, като оставяли трупчетата така, че войниците на окупатора да ги намерят. Това направо побърквало редовите сетагандански войници. Първо, заради нормалната им човешка реакция, и второ, защото дори онези от тях, които били озверели дотам, че да не им пука, си правели простата сметка, че вместо мъртвото бебе сме можели да им пробутаме бомба.
Рене отвратено изкриви лице и Майлс със закъснение осъзна, че за събеседника му този мрачен пример от историята може да е придобил ново, лично звучене. Затова побърза да продължи:
— Сетаганданците не били единствените, които се противопоставяли на тези номера. Някои бараярци също ги осъждали и ги смятали за петно върху честта ни — принц Ксав например. Знам, че е спорил ожесточено по въпроса с дядо ми. Твоят пра… шестият граф може също да е разсъждавал като Ксав и постъпката му спрямо дядо ти може да е била един вид мълчалив протест.
Рене го гледаше смаяно.
— Не се бях сещал за това. Двамата със стария Ксав наистина са били приятели. Но нямаме никакво веществено доказателство. Кой знае какво един мъртвец е знаел, но никога не е изрекъл на глас?
— Ти може и да нямаш доказателство, но същото важи и за Сигюр.
Лицето на Рене леко просветна.
— Така е.
Майлс отново плъзна поглед към великолепната гледка на застроената речна долина. Няколко малки лодки плаваха по реката. В стари времена Ворбар Султана бил крайната точка, до която стигали корабите, идващи от морето, защото бързеите и водопадите край града възпрепятствали търговския транспорт към вътрешността на континента. След края на Изолацията язовирът и шлюзовете над Звездния мост били разрушавани и издигани цели три пъти.
На другия бряг на реката, точно отсреща, се издигаха назъбените стени на двореца Ворхартунг — сиви и архаични над пролетнозелените върхове на дърветата. Традиционното седалище на Съвета на графовете бе наблюдавало от високо — и в двата смисъла, помисли си с ирония Майлс — всички тези трансформации. Когато не се водеше война, промени в състава на Съвета настъпваха единствено при смърт на някой от членовете му, а за такова овакантяване можеше да се чака доста дълго. Един или двама гушваха годишно букета, средностатистически, а темпът на поколенческо обновяване се забавяше допълнително от увеличаващата се продължителност на живота. Да се овакантят две места едновременно, като всяко от тях можеше да бъде грабнато както от поддръжник на Прогресивната, така и на Консервативната партия, беше доста необичайно събитие. Или по-точно, мястото на Рене щеше да бъде обект на това боричкане между двете основни партии. При другото нещата стояха по-неясно.