— Имаш ли някаква представа на какво основавие лейди Дона Ворутиър е подала иска си срещу утвърждаването на братовчед й Ришар за наследник на графската титла? — попита Майлс. — Да си чул нещо?
Рене махна с ръка.
— Не много, но то пък и кой ли говори с мен напоследък. Присъстващите се изключват. — Хвърли на Майлс един признателен поглед. — Приятел в нужда се познава.
Майлс се смути при мисълта колко време му беше отнело, докато се навие да дойде тук.
— Не ме мисли за по-добродетелен, отколкото съм, Рене. Най-малко аз бих могъл да твърдя, че някоя и друга капка чуждопланетна кръв следва да дисквалифицира човек от състезанието за графска титла.
— Да де. Ти си наполовина бетанец, вярно. Но в твоя случай половинката е от майка ти, а това е друго.
— Пет осми бетанец, ако трябва да сме точни. Даже и половин бараярец не съм — каза Майлс и осъзна, че току-що се е открил за стрелба по повод на ръста си, но Рене не се възползва от случая. Биърли Ворутиър никога не би пропуснал такава пряка линия за обстрел, а Иван би събрал куража да се ухили, ако не друго. — Обикновено се старая да не привличам хорското внимание върху тази сметка.
— В интерес на истината, имам някои идеи във връзка с лейди Дона — каза Рене. — Искът й като нищо може да рефлектира и върху твоето семейство.
— Така ли?
Рене, отклонен от мрачните размисли върху собствената си дилема, видимо се оживи.
— Тя внесе иска си за възпрепятстване и моментално запраши към колонията Бета. Това за какво ти говори?
— Бил съм на Бета. Възможностите са толкова многобройни, че свят да ти се завие. Първата и най-елементарна, за която се сещам, е че е отишла да събере някакви незнайни доказателства, свързани с родословието, гените или евенуалните престъпления на братовчед си Ришар.
— Познаваш ли лейди Дона? Не бих използвал определението „елементарна“, за да опиша каквото и да било, свързано с нея.
— Хм, така значи. Трябва да питам Иван дали не знае нещо. Ако не се лъжа, известно време спеше с нея.
— Тогава не бях в града. Бях в армията. — В гласа на Рене се прокрадна сянка на съжаление за зарязаната военна кариера — или може би Майлс му приписваше собствените си чувства. — Но не се учудвам. Носеше й се славата, че колекционира мъже.
Майлс вдигна заинтригувано вежда.
— Теб успя ли да включи в колекцията си?
Рене се ухили.
— Някак успях да се размина с тази чест. — После му върна ироничния поглед. — А теб включи ли те?
— При положение, че Иван й е бил подръка? Съмнявам се, че въобще някога е свеждала поглед достатъчно, че да ме забележи.
Рене разпери пръсти, сякаш да отблъсне този кратък пристъп на самоунижение от страна на Майлс, при което на Майлс му се прииска да си беше отхапал езика. Сега беше имперски ревизор и хленченето пред публика заради житейската му орис звучеше странно в ушите на околните. Беше оцелял, нали? Вече никой не можеше да го гледа отвисоко. Но дали дори и ревизорският му сан беше достатъчен, за да отвлече вниманието на средностатистическата бараярска жена от останалото, което вървеше в пакет с него? „Е, в такъв случай е добре, че не си влюбен в средностатистическа жена, нали, момче?“
Рене продължи:
— Сетих се за твоя клонинг, лорд Марк, и за натиска, който оказа семейството ти, за да го признаят за твой брат.
— Той наистина е мой брат, Рене. Мой законен наследник и така нататък.
— Да, така твърдеше и семейството ти. Но я си представи, че лейди Дона е следила внимателно развитието на проблема и особено начина, по който доказахте правотата си. Бас държа, че е отишла на Бета, за да направят клонинг на бедния стар Пиер, когото ще доведе на Бараяр и ще го предложи за наследник на титлата вместо Ришар. Все някой ще се сети за такъв вариант, рано или късно.
— Това… определено е възможно. Не знам обаче как ще реагират изкопаемите. Те едва не се задавиха с Марк по-миналата година. — Майлс се намръщи. Можеше ли това да засегне по някакъв начин положението на Марк? — Чух, че на практика тя, а не Пиер, е управлявала окръга през последните пет години. Ако успее да се намърда за законен настойник на клонинга, може да продължи да го управлява и през следващите двайсет. Обикновено не назначават роднини от женски пол за графски настойници, но все пак има няколко прецедента.
— Включително онази графиня, която била законно обявена за мъж, така че да наследи титлата — вметна Рене.