Боже, тези двамата бяха също толкова оглупели от любов като Грегор и Лайза, при това след цели три години брак. Брачният ентусиазъм си беше истинска зараза, по дяволите!
— Не знам — тихо призна Майлс.
— Казал е на Марк, че я ухажва тайно — обясни Мартя на двамата Ворбретен. — Тайно от нея. Това все още се опитваме да го проумеем.
— Какво, целият град ли вече знае за поверителните ми разговори? — озъби й се Майлс. — Марк направо ще го удуша.
Мартя премигна насреща му с добре изиграна невинност.
— Карийн го е научила от Марк. А аз го разбрах от Иван. Мама го е чула от Грегор. А татко — от Пим. Ако искаш да го запазиш в тайна, тогава защо го разправяш наляво и надясно, Майлс?
Майлс си пое дълбоко дъх.
Графиня Ворбретен каза сериозно, макар да личеше, че едва сдържа усмивката си:
— Благодаря ви, лорд Воркосиган. Със съпруга ми ще се радваме да дойдем. — И го удостои с порция трапчинки.
Майлс издиша заедно с едно: „Добре сте дошли.“
— Вицекралят и вицекралицата ще са се върнали ли от Сергияр? — попита Рене. В гласа му се прокрадваше нотка на политическо любопитство.
— Не. Макар че ги очаквам скоро. Аз давам вечерята. Това е последният ми шанс да се възползвам от Дом Воркосиган преди пътуващият цирк да го е окупирал. — Не че не се радваше на предстоящото завръщане на родителите си, но временната му роля на стопанин се беше оказала доста… приятна, както се бе убедил през последните няколко месеца. Освен това първата среща на Екатерин с граф и графиня Воркосиган, бъдещите й свекър и свекърва, изискваше личната му и изключително прецизна режисура.
Така, вече бе посветил достатъчно време на светските си задължения. Успя да се изправи с известно достойнство, сбогува се с всички и любезно предложи на Мартя и Оливия да ги закара, в случай че проявяват такова желание. Оливия каза, че щяла да поостане още малко при приятелката си, но Мартя прие предложението му.
Майлс изгледа страховито Пим, докато гвардеецът вдигаше купола на наземната кола, за да се настанят в задното отделение. Винаги беше отдавал невероятната способност на Пим да събира клюки — едно изключително ценно умение за новия пост на Майлс — на предишното му обучение в ИмпСи. Досега не му беше хрумвало, че Пим може би обменя клюки. Пим, който схвана погледа, но не и причината му, стана малко по-сериозен от обикновено, но иначе с нищо не показа да е притеснен от недоволството на господаря си.
Докато седеше с Мартя в задното отделение, а колата завиваше към Звездния мост, Майлс сериозно се замисли дали да не смъмри спътничката си, задето го беше пекла на бавен огън пред двамата Ворбретен с тъпите си подмятания за Екатерин. Та той беше имперски ревизор! Но така щеше да си отреже пътя към по-нататъшната информация, която би могъл да изстиска от нея. Така че овладя яда си.
— Как се справят двамата Ворбретен, от твоя гледна точка?
Тя сви рамене.
— Правят се, че не им пука, но според мен са разтърсени жестоко. Рене мисли, че ще загуби делото, окръга си и всичко.
— И аз останах със същото впечатление. Може и да ги загуби, ако не направи нещо по въпроса. — Майлс свъси чело.
— Той мрази сетаганданците още откакто убиха баща му във войната за Центъра Хеген. Направо откачал при мисълта, че самият той е отчасти сетаганданец, така каза Татя. А според мен и нея я побиват тръпки. Имам предвид, че… сега вече е ясно откъде се е сдобил този клон на семейство Ворбретен с изключителния си музикален талант, точно след Окупацията.
— И аз се сетих за това. Но тя стои твърдо зад него, или поне така изглежда. Колко неприятно, ако тази неразбория костваше на Рене и брака му, наред с кариерата.
— И на нея не й е лесно. Харесва й да е графиня. Оливия каза, че когато били още ученички, момичетата понякога тормозели Татя просто от завист. Това, че е Рене я избрал, един вид повдигнало самочувствието й, не че изборът му изненадал останалите — с великолепно сопрано като нейното. Тя направо го обожава.
— Значи според теб бракът им ще издържи на бурята? — обнадеждено попита той.
— Хм…
— „Хм“?
— Цялата тази история започнала, когато решили да си родят бебе. Което обаче не са направили. Татя… не говори за това. Склонна е да говори за всичко друго, но но и за това.
Майлс се опита да реши какво може да означава избирателното мълчание на младата графиня. Не му звучеше много окуражаващо.
— Оливия е кажи-речи единствената от старите приятелки на Татя, които не я изоставиха, след като се раздуха скандалът. Дори и сестрите на Рене са се скрили вдън земя, макар и вероятно по други причини. Сякаш никой не иска да я погледне.
— Ако се върнеш достатъчно назад във времето, всички ние произлизаме от другопланетяни, по дяволите! — ядно изсумтя Майлс. — Какво е една осма? Нюанс някакъв. Защо този нюанс да изхвърля от играта един от най-свестните хора, с които може да се похвали Бараяр? Компетентността все трябва да се брои за нещо.