Усмивката на Мартя со изкриви.
— Ако търсиш съчувствие, чукаш на грешната врата, Майлс. Ако баща ми беше граф, изобщо нямаше да има значение колко съм компетентна, защото пак нямаше да го наследя. Цялата интелигентност на света нямаше да има и най-малкото значение. А ако ти чак сега откриваш, че светът ни е устроен несправедливо, значи здравата си закъснял.
Майлс изкриви лице.
— Това не е нещо ново за мен, Мартя. — Колата отби пред градската къща на комодор Куделка. — Но справедливостта не влизаше в длъжностната ми характеристика, поне преди. — „А властта не е толкова всемогъща, колкото изглежда отстрани.“ — Но това навярно е единственият въпрос, по който не мога да ти помогна. Имам най-силните лични причини да не искам правото на наследяване по женска линия да бъде върнато в бараярското законодателство. Въпрос на оцеляване, ако искаш. Харесвам работата си. И определено не искам тази на Грегор.
Той вдигна купола, Мартя слезе и му кимна одобрително, както по повод на последното му изявление, така и задето я беше докарал.
— Ще се видим на вечерята у вас.
— Поздрави комодора и Дру от мен — извика след нея Майлс.
Тя му хвърли през рамо една широка усмивка а ла отбор Куделка и бодро забърза към къщи.
ГЛАВА 7
Марк поведе скутера в плавен завой, така че да осигури на пътниците си в задното отделение — Карийн и мадам Ворсоасон — по-добър изглед към столицата на окръг Воркосиган, която блещукаше на хоризонта. Времето му съдействаше — слънцето грееше жизнерадостно и нашепваше обещания за настъпващото лято. Скутерът на Майлс беше направо страхотен — бърза и маневрена, машината се врязваше в топлия въздух като нож в масло, и което беше най-хубаво, контролните уреди бяха монтирани така, че да предоставят максимум удобство за човек с ръста на Марк. И какво ако седалката му е малко по-тесничка? Не можеш да имаш всичко. „Майлс например вече не може да се радва на това.“ При тази мисъл Марк сви устни и бързо я изхвърли от главата си.
— Прекрасна земя — отбеляза мадам Ворсоасон и залепи лице до стъкления купол.
— Майлс щеше да се зарадва, ако можеше да ви чуе — предпазливо я подбутна към този ред на мисли Марк. — Много е привързан към това място.
Тази сутрин определено виждаха района в най-добрата светлина, буквално и преносно. Пролетна зеленина като съшит от парчета юрган се стелеше под тях, с по-светлите и по-тъмни нюанси на ферми и малки гори — последните в не по-малка степен продукт на човешките усилия от първите. Зеленото се редуваше в хармоничен контраст с неправилни петна от местно червено-кафяво в клисурите, по дъното на поточетата и по протежение на необработваемпте склонове.
Енрике, чийто нос също беше залепен за купола, каза:
— Не точно това очаквах от Бараяр.
— А какво сте очаквали? — любопитно попита мадам Ворсоасон.
— Километър след километър равен сив бетон. Казарми и мъже в униформи, които набиват крак.
— Икономически неприемливо за цяла планетарна повърхност. Макар че униформи си имаме в изобилие — призна Марк.
— Да, но когато става въпрос за неколкостотин различни вида, униформеният ефект до голяма степен се губи. А и някои от цветовете са малко… неочаквани.
— Прав си. Направо ми е жал за онези графове, които е трябвало последни да избират фамилните си цветове — съгласи се Марк. — Мисля, че Воркосиган са се паднали някъде по средата. Тоест, кафяво и сиво не е зле, но видя ли някой в синьо и златно, или в черно и сребърно, винаги имам чувството, че дрехите им са шити при най-добрите модисти. — Не му беше трудно да си се представи в черно и сребристо с русата и висока Карийн под ръка.
— Можеше да е и по-лошо — бодро вметна Карийн. — Как според тебе би изглеждал в кадетска униформа с фамилните цветове на бедните Ворхаропулос например — резеда и алено?
— Като светофар в ботуши. — Марк направи гримаса. — Маршовата стъпка също липсва, както забелязвам напоследък. По-скоро се бутат като стадо без куче. Беше… почти разочароващо в началото, тоест дори ако оставим настрана вражеската пропаганда, не това е имиджът, към който Бараяр се стреми в момента, нали така? Макар че като посвикнах, дори започна да ми харесва.
Отново завиха.
— Къде е печално известната радиоактивна зона? — попита мадам Ворсоасон.
Сетаганданското нападение от преди три поколения, унищожило старата окръжна столица Воркосиган Вашной, беше изтръгнало сърцето на окръг Воркосиган.