— На югоизток от Хасадар — отвърна Марк. — Днес няма да минем оттам. Ще трябва да накарате Майлс да ви го покаже някой ден. — Той потисна една злорада усмивчица. Бетански долари срещу пясък, че поразените земи не влизаха в туристическия маршрут на Майлс.
— Не целият Бараяр изглежда така — каза мадам Ворсоасон на Енрике. — Частта от Южния континент, където съм родена, е равна като плодова пита, макар че най-високата планинска верига на планетата — Черните чуки — е току отвъд хоризонта.
— Не е ли твърде еднообразно? — попита Енрике.
— Не, защото хоризонтът е безкраен. Излезеш ли от къщи, е все едно че стъпваш право в небето. Облаците, светлината, бурите… по-хубави изгреви и залези не съм виждала.
Пресякоха невидимата бариера на Хасадарския въздушен контрол и Марк прехвърли управлението на скутера на градските компютри. След още няколко минути и две-три бързи кодирани трансмисии бяха приземени внимателно на една много частна и с много ограничен достъп писта върху покрива на графската разиденция. Резиденцията беше просторна модерна сграда, облицована с каменни плочи от планината Дендарии. Заедно с прилепените до нея градски и окръжни канцеларии резиденцията заемаше почти изцяло едната страна на централния градски площад.
Ципис ги чакаше край пистата, спретнат, сив и гърчав както винаги. Здрависа се с мадам Ворсоасон, сякаш бяха стари приятели, чужденеца Енрике поздрави с лекотата на роден дипломат, а Карийн прегърна по роднински.
Прехвърлиха се в една очакваща ги въздушна кола и Ципис ги разведе на бърза обиколка до три подходящи места за бъдещия комплекс, както и да го кръстеха, а именно — един неизползван градски склад и две ферми близо до столицата. И двете ферми бяха празни, защото бившите им обитатели бяха последвали своя граф до новия му пост на Сергияр, а никой друг не бе изявил желание да се нагърби с неблагодарната задача да води постоянна борба за оцеляване върху определено негостоприемните им земи: едната ферма беше мочурлива, а другата — камениста и суха. Марк внимателно провери статуса им в радиоактивния план на областта. Всичките бяха собственост на Воркосиган, така че не се налагаше да водят преговори в това отношение.
— Може дори да убедиш брат си да ти опрости наема — предложи Ципис по отношение на двете ферми, обзет от ентусиазиран пристъп на икономичност. — Може да го направи. Баща ви му прехвърли всички законни права над окръга преди да замине за Сергияр. В края на краищата понастоящем семейството не получава никакви приходи от двата парцела. Така ще си спестите капитал, с който да се покрият други начални разходи.
Ципис знаеше съвсем точно с какъв бюджет разполага Марк — бяха прегледали разработката му по комтаблото в началото на седмицата. Мисълта да поиска услуга от брат си не му беше много присърце, но… нали и той беше Воркосиган все пак? Огледа порутената ферма в опит да се почувства собственик по право.
С Карийн сбраха глави и заобсъждаха възможностите. Енрике получи разрешение да се разходи с мадам Ворсоасон и да се запознае с някои бараярски бурени. Състоянието на сградите, водопровода и енергийното снабдяване взеха връх над състоянието на терена и в крайна сметка двамата се спряха на фермата с по-нови — сравнително — и по-просторни сгради. След още една, по-подробна обиколка из помещенията, Ципис ги закара обратно в Хасадар.
За обяд ги заведе в най-рядко посещавания хасадарски ресторант — официалната трапезария на графската резиденция с изглед към площада. Забележителният обяд, който персоналът поднесе, говореше за невидимата ръка на Майлс, който, изглежда, беше изпратил спешни и категорични инструкции относно грижите и храната на… на своята градинарка. Марк получи потвърждение на това си умозаключение след десерта, когато Карийн подбра Енрике и вдовицата да разгледат градината и фонтана във вътрешния двор на резиденцията, а те двамата с Ципис останаха да се насладят спокойно на изящния букет от вина, които се бутилираха в именията на Воркосиган и обикновено се пазеха за посещенията на император Грегор.
— И така, лорд Марк — започна Ципис, след като отпи с благоговение. — Какво мислите за братовата ви мадам Ворсоасон?
— Мисля… че още не ми е братова.
— Хм, да, това и аз го разбрах. Или по-право, беше ми обяснено.
— Той какво всъщност ти каза за нея?
— Въпросът не е толкова в това какво е казал, а как го каза. И колко често се повтаря.
— Вярно. Ако беше някой друг, а не Майлс, направо щях да пукна от смях. То пак си е смешно де. Но е и… хм.