— Извинявай, че ти се натрапвам — рече той, — но мислех, че ще искаш да чуеш последните новини от бойното поле.
— Какви са? — попита владетелят Мацудайра, за момент изтръгнат от мъката му.
— Жертвите са около двеста души — отвърна Уемори, — като повече от половината са от войската на управителя Янагисава.
Мрачно задоволство изпълни Мацудайра. Той стана и се приближи до трупа на племенника си. Жените го бяха положили върху дървен плот. Докато подсушаваха тялото и горчиво ридаеха, владетелят Мацудайра се втренчи в Дакуемон.
— Ще спечеля войната в твоя чест — обеща той. — Животът ти, както и смъртта ти няма да са били напразни. И когато стана владетел на Япония, ще разоблича управителя Янагисава като негодник и убиец, какъвто е в действителност.
Управителят Янагисава и синът му Йоритомо бяха в наблюдателната кула върху зида, който опасваше имението му. През защитените с решетки прозорци се откриваше гледка отвъд крепостта Едо. Полето, където бушуваше битката, бе обвито в мъгла и дим. Разстоянието приглушаваше пронизителния вой на бойните тръби. Янагисава си пое дълбоко въздух; острото му обоняние долови лекия серен мирис на барут. Представи си, че усеща вкуса на кръв във въздуха. Обзе го въодушевление и едновременно с това страх.
— Чух, че някои от съюзниците ни са дезертирали при владетеля Мацудайра — обади се Йоритомо. — И че на двама наши войници се падат по трима от неговата армия; освен това имал и повече оръжие. В доста неизгодно положение сме, нали, почитаеми татко?
Янагисава кимна, тъй като не можеше да отрече истината.
— Но не се отчайвай. Ние разполагаме с други средства за борба срещу владетеля Мацудайра, не само с войска и оръжие. Битката не е единственият начин да унищожиш враговете си — Янагисава окуражително сложи ръка върху рамото на сина си. — Когато приключим, режимът ще е под наша власт.
Той погледна през отворената врата към закрития коридор, построен по цялото протежение на стената. В струящата през малките прозорчета мъждива светлина на двайсетина крачки по-нататък зърна съпругата си. Погледът й не се откъсваше от него и той го усети като облизващи тялото му пламъци. Усмихна се лукаво на себе си и отново се обърна към Йоритомо. А той щеше да е над закона, недосегаем за неприятните последствия от разследването на убийството.
Глава 27
Същата вечер увеселението в приемната на имението на главния старейшина Макино бе като подигравка към заплахата от надвисналата война. Докато Кохейджи свиреше на шамисен и пееше, мъжете от прислугата биеха барабани, Окицу и две прислужници танцуваха в кръг, припяваха и се кикотеха, развеселени от алкохола. Няколко други прислужници наливаха саке за самураите от охраната, които се бяха излегнали в стаята, смееха се, подвикваха окуражително на танцьорките и се подканяха с наздравици. Вдовицата и дамите от свитата й седяха в ъгъла и пиеха. Очите на Агемаки блестяха; тя се поклащаше леко напред-назад.
Рейко, която тайно се бе измъкнала от кухнята, надничаше през един процеп в плъзгащата се преграда. Вратата на отсрещната стена се отвори и в стаята с решителна крачка влезе Тамура, гневно свъсил вежди.
— Спрете тая врява! — кресна той.
Кохейджи изтръгна още няколко нестройни акорда от шамисена и щом песента му стихна, барабаните също млъкнаха. Окицу и танцьорките се запрепъваха и спряха, кикотът им премина в нервно кискане. Пазачите оставиха чашите си. Веселото им настроение се стопи. Всички участници във веселбата се втренчиха изненадано в Тамура.
— Какво правите? — попита той и ги изгледа презрително.
Рейко се зарадва, че щеше да наблюдава и друго, а не само пиянско веселие, както и появата на Тамура, когото не бе виждала от предишния ден в стаята на Макино. След кратко неловко мълчание Кохейджи отвърна:
— Просто се забавляваме.
— Забавлявате се?! Едва четири дни след смъртта на почитаемия главен старейшина Макино?! — недоумяващо попита Тамура. — Би трябвало да се срамувате от себе си. Проявявате неуважение към господаря си! И пълно пренебрежение към обществените порядки! — той се обърна към пазачите: — Връщайте се на постовете си.
Мъжете скочиха на крака и се сблъскаха на вратата в стремежа си да излязат по-бързо от стаята. Тамура отпрати прислужниците и дамите от свитата, след което се обърна към Агемаки, Кохейджи и Окицу:
— Колкото до вас, никакви забавления повече!
Беше застанал с гръб към Рейко и тя не можеше да зърне изражението му, но ясно виждаше останалите трима. По лицето на Окицу се изписа вина, Агемаки остана напълно безразлична, а Кохейджи очевидно се почувства обиден.