— Ей, не можеш да ни заповядваш — рече той. — Не си ни господар. Ще правим каквото искаме.
— Известно време тук ще командвам аз — отвърна Тамура. — Господарят ми е мъртъв и вече не е нужно да търпя глупостите ви. Отсега нататък ще се държите, както подобава. Веднага се прибирайте в стаите си.
Рейко зърна гняв в безизразните очи на Агемаки. Окицу обидено ахна.
— Може ли да ни накара да му се подчиняваме? — обърна се тя към Кохейджи.
— Не, разбира се. Няма да мръдна от тук — Кохейджи изгледа Тамура гневно.
— Аз също — обади се Агемаки, като леко заваляше думите под въздействието на изпития алкохол.
— Ще видим — рече Тамура, отиде до Агемаки, сграбчи я за лакътя и я изправи на крака.
— Пусни ме! — извика жената. — Как смееш да се отнасяш така с вдовицата на господаря си!
— Ти си просто една уличница, възползвала се от слабостта на възрастен мъж — отвърна Тамура. — Неведнъж съм те виждал да се умилкваш около главния старейшина Макино и да го мамиш зад гърба му. Предупреждавах го, че си себична алчна кучка и няма да види нищо добро от теб, но той послуша ли ме? Не, ожени се за теб въпреки всичко. Е, вече няма да можеш да му измъкваш злато. Дните ти тук са преброени.
Агемаки се разкрещя възмутено и заби нокти в ръката му, но той я повлече към вратата. По пътя сграбчи и Окицу.
— Не! — изпищя наложницата. — Помощ, Кохейджи сан!
Тя протегна ръка към актьора. Двамата с Тамура я задърпаха в противоположни посоки и тя се залюшка помежду им.
— Пусни я! — изкрещя Кохейджи.
— И двете сте долна измет — рече Тамура, борейки се с Агемаки. — Виждал съм ви да играете мръсните си игрички с господаря ми, да го отвличате от дълга му и да го давите в разврат. Нито го уважавахте, нито го обичахте. Всички бяхте като паразити, които смучеха от богатството му!
— Ей! А какво ще кажеш за себе си? Да не мислиш, че си много по-добър от нас? — попита Кохейджи.
Двамата с Тамура дръпнаха рязко Окицу и тя изпищя.
— И ти зависеше изцяло от Макино. Без него щеше да си нищо. Всички знаят, че го мразеше, защото не беше добродетелният самурай, който ти се искаше да бъде.
— Горчиво ще съжаляваш за наглостта си да ми говориш с такова неуважение. Особено ако разбера, че някой от вас е убил господаря ми.
Той продължи към вратата, влачейки Агемаки. Грубо издърпа и другите двама след себе си.
— Ще изпълня обещанието си за кърваво отмъщение и ще платите с живота си за смъртта му.
— О, сигурен съм, че с удоволствие би лепнал убийството на някого от нас — подхвърли Кохейджи, запъна крака в пода и се вкопчи в Окицу, която ту хлипаше, ту пищеше. — Така ти самият ще се отървеш, нали? Но знаеш ли какво ще ти кажа? Смятам, че ти си убил Макино.
Окуражен от гнева и страха, които изпитваше, той насочи показалец към Тамура.
— Искаше да се отървеш както от него, така и от нас. Уби с един куршум четири заека.
Същите причини караха и Рейко да се пита дали Тамура действително не бе убил Макино. Спомни си подозрителното му поведение, когато го бе наблюдавала в тайната стая. Възможно бе да е искал да прочисти къщата, клана и себе си от злите влияния, убивайки Макино и прогонвайки онези, които живееха на гърба му. Но тя си спомни и подозренията, които имаше към другите трима. Внезапно някой яростно я сграбчи за рамото и я изтръгна от мислите й. Рейко се извърна рязко и се озова срещу сияещото победоносно грозно лице на Ясуе.
— Хванах те! — изкрещя тя толкова силно, че другите в стаята се обърнаха.
Рейко се ужаси, когато четиримата прекратиха борбата и отправиха погледи към мястото, където бе застанала.
— Какво става там? — попита Тамура.
Рейко се изтръгна от хватката на Ясуе и побягна, ала старицата успя да докопа ръкава й. Двете се блъснаха в преградата. Тънката решетка не издържа, дървото се сцепи, разкъса хартията и жените влетяха в стаята през зейналата дупка. Тамура, Кохейджи, Агемаки и Окицу се втренчиха в тях изумени.
— Гледай ти — промърмори актьорът.
Пусна Окицу и тръгна към Рейко и Ясуе. На лицето му заигра дяволита усмивка. Беше доволен, че едно такова отвличане на вниманието щеше да попречи на Тамура да го тормози повече. Рейко разбра това и сърцето й се сви, защото в същия миг осъзна, че късметът му бе проработил за нейна сметка.
— Ти си новата прислужница, нали? — обърна се Кохейджи към нея. — Какво правеше?
— Подслушваше — обади се Ясуе, стиснала здраво китката й. — Вече за втори път я хващам.