— Махни я от тук — нареди Тамура. — Не ме занимавай с домакински проблеми.
Той се наведе към Рейко да я разгледа по-внимателно и се намръщи. — Странно… Веждите ти са обръснати. А зъбите ти… Боядисвани са. Ти не си селянка.
Актьорът запримига насреща й.
— При това изобщо не е стара — подхвърли той, като разтри кичур от косите й между пръстите си. — Това не е побеляваща коса, посипана е с пепел. Трябваше да се досетя, нали самият аз неведнъж съм използвал същия номер в театъра.
— Коя си ти? Какво правиш тук? — попита Тамура враждебно, изпълнен с подозрения.
— Аз съм бедна жена, изпаднала в затруднение — отвърна Рейко със смирения тон на жена от простолюдието, опитвайки се да прикрие истинската самоличност и целите си. — Тук съм, за да си изкарвам прехраната.
По лицата на хората около нея се изписа недоверие.
— Знаех си, че има нещо нередно около нея — обади се Ясуе. — Видя ми се странно, че управителят на имението я нае, защото съм сигурна, че не е работила и ден през живота си.
— Спомням си, че вчера обслужваше двама ни с Окицу — подхвърли Кохейджи. — Направи ми впечатление, че проявяваш твърде голям интерес.
— Към мен също — намеси се Агемаки. — Когато ми донесе храната, продължи да се мотае наоколо, макар че явно нямах повече нужда от нея.
— Сигурно е шпионка — заключи Тамура.
Настъпи мълчание. Рейко имаше чувството, че думите на Тамура изсмукаха целия въздух от стаята. Но поне бе успяла да научи някои неща за членовете на това домакинство. Долови, че се питат доколко наблюденията й са в тяхна вреда.
— За кого шпионираш? — попита Тамура. — За владетеля Мацудайра ли работиш? Той ли те изпрати да му докладваш за дома на главния старейшина Макино?
Смаяна от погрешното му предположение, Рейко не отговори. Мъжът бързо я претърси за оръжие. Откри под полите й привързаната към бедрото кама, скъса пристягащите ремъци и я хвърли настрана. Обзета от ужас, Рейко не смееше да помръдне. Тамура се взираше в нея изпитателно.
— Е, няма значение, за кого шпионираш — рече накрая той. — Каквото и да си видяла или чула тук, никой няма да научи за него.
Мъжът измъкна късия меч, окачен на кръста му. Рейко бе обзета от паника. Явно възнамеряваше да я убие! Ясуе я сграбчи за косата и дръпна главата й назад, оголвайки шията й за острието на Тамура. Той пристъпи напред под шокираните погледи на Окицу и Агемаки. Рейко усети как сърцето й заблъска бясно в гърдите, а главата й се замая, което бе сигурен предвестник на пореден пристъп. В съзнанието й изникнаха и картини от устроената на пътя засада; в ушите й отекнаха писъци. Ужасена, че й се случва точно когато най-много се нуждаеше от сила и кураж, тя пропъди връхлетелите я видения и заби лакът в корема на Ясуе. Старата икономка изстена и я пусна. Рейко се хвърли към вратата, ала тоя път я докопа Кохейджи.
— Ей, Тамура сан — рече той, — какво ще кажеш да се позабавлявам малко с нея, преди да я убиеш?
Жизнерадостният му тон бе пропит със злоба. Дръпна грубо дрехата й. Тънката памучна материя се раздра и разголи раменете и гърдите й. Рейко замахна към Кохейджи, но той се разсмя и избегна удара. Сграбчи я в смазваща прегръдка и притисна тяло към нейното. Ухиленото му лице беше само на сантиметри. Рейко извърна глава и го блъсна с юмруци в гърдите. Забеляза, че останалите са ги наобиколили в кръг.
Окицу притисна юмрук към устата си и затвори очи. Тамура се намръщи, изпълнен с отвращение, но не каза нищо. Агемаки наблюдаваше с пълно безразличие. Малките очички на Ясуе заблестяха от похот и вълнение. Явно никой не възнамеряваше да възпре Кохейджи.
— Помощ! — отчаяно извика Рейко с надеждата, че детективите на Сано може да са наблизо и да я спасят.
— Когато вчера наблюдаваше двама ни с Окицу, сигурно ти се искаше да опиташ нещо от това, което видя, нали? — подхвърли Кохейджи, задъхан от усилията да преодолее съпротивата й. — Е, сега ще го получиш. Ще умреш щастлива.
Рейко усети възбудата му. Заби нокти в раменете му, но той я държеше здраво; беше несравнимо по-силен от нея. Вонящият му на алкохол дъх и топлината на тялото му я отвратиха. Тя изпищя от ужас, когато я повали на пода. Точно от това се боеше най-много — да не изживее отново отвратителната сцена в двореца на краля дракон. Красивото жестоко лице на актьора се стопи като в мъгла и пред очите й изникна краля дракон със странното си изражение. Мисълта за дивашки пребития до смърт старейшина Макино внезапно изплува в замъгленото й съзнание.
Дали Кохейджи бе убил Макино? Дали мъжът, който я насилваше, бе убиецът, когото двамата със Сано търсеха?
Кохейджи разкъса полите й. Паниката и световъртежът я замаяха и отслабиха съпротивата й. Ала инстинктът й за оцеляване надделя. Желанието й да види отново съпруга и детето си, както и решимостта й да не се предава на злото й вдъхнаха нови сили. Тя се надигна и яростно заби чело в лицето на Кохейджи. Невероятна болка прониза веждата й. Причерня й. Актьорът изкрещя и резкият звук сякаш я съживи. Световъртежът изчезна, съзнанието й се проясни. Кохейджи се бе отдръпнал от нея. От носа и устата му бликаше кръв. — Ей, харесва ти грубата игра, така ли? — подхвърли актьорът и облиза кръвта от подутите си устни. — Е, на мен също.