— Същото може да се каже и за жените. Агемаки продължава да твърди, че е спяла по време на убийството на Макино и нито е видяла, нито е чула каквото и да било. Окицу промени първоначалния си разказ и заяви, че е зърнала Дакуемон надвесен над трупа на Макино с оръжието на убийството в ръка, но според мен всичко това е абсолютна измислица.
— Дали го е съчинила сама, или някой й е помогнал? — попита Хирата.
— Подозирам, че трудно би се справила без чужда помощ, и дори се досещам кой може да е помощникът.
Хирата кимна в знак на съгласие.
— Цял следобед разследвах какво са правили жените снощи — продължи Сано. — Носачите на паланкина на Агемаки твърдят, че известно време обикаляли из града, сетне я отнесли при една чайна. Тя влязла вътре, а те отишли в игралния дом зад ъгъла. Около час по-късно я взели и я отнесли обратно вкъщи. Чайната не е далеч от „Знака на заслеплението“.
— Възможно е тайно да се е промъкнала до къщата, докато носачите са играели комар — отбеляза Хирата.
— Когато разпитах собственика на чайната, той заяви, че Агемаки е редовна клиентка. Излязла отзад в уличката за известно време, но той предполага, че е отишла до тоалетната. По-късно посетих и „Знака на заслеплението“ въпреки протестите на копоите. Собственикът не разпозна нито името, нито описанието на Агемаки. Ако тя е била жената, с която се е срещал Дакуемон, явно е ходела там предрешена. Но все пак открих нещо интересно — една прислужница, която работи там, видяла в къщата момиче, което според описанието прилича на Окицу.
— Значи не е изключено любовницата на Дакуемон да е била Окицу — рече Хирата.
— Момичето било дошло в паланкин — продължи Сано. — Влязло в една от стаите — прислужницата не е сигурна дали е била стаята на Дакуемон. Но е абсолютно убедена, че когато Дакуемон бил намерен мъртъв и полицията пристигнала, момичето вече си е било отишло. — Какво казват носачите на паланкина на Окицу?
— Снощи я отнесли до четири различни къщи — отвърна Сано. — Тя влязла и в четирите, но никъде не останала дълго. Нямат представа, какво е правила, и не са сигурни къде точно се намират къщите. Утре ще изпратя детектив заедно с носачите, за да проследи маршрута и да провери дали ще успеят да посочат местата, където се е отбила Окицу. Най-хубавото нещо днес беше, че изтощих Отани и Ибе, докато ги развеждах из Едо, и не им позволих да ме принудят да извърша прибързан арест. Повече от всякога съм сигурен, че жените крият нещо за случилото се в нощта, когато е умрял Макино. А действията им в нощта, когато е бил убит Дакуемон, са не по-малко подозрителни от действията на Кохейджи и Тамура. Но ако съществуват доказателства, които да ги уличават в някое от двете убийства, засега не съм ги открил.
— Аз пък установих нещо, което си заслужава да се проучи — рече Хирата и докладва как бе научил за къщата на Дакуемон. — След като приключих разговорите с Тамура и Кохейджи, отидох на място и огледах. Стори ми се празна, но не влязох. Реших, че трябва първо да ви докладвам.
— Добре си се справил. И си взел мъдро решение. Фактът, че Хирата бе предпочел да се посъветва с него, вместо да се впусне в самостоятелно разследване, говореше, че бе започнал да усвоява умението да се владее.
— Иска ми се да надникна в тази къща, но въпросът е как да го сторя.
Двамата с Хирата хвърлиха поглед през свързващите стаи към мъжете, които наблюдаваха как се храни Масахиро. Отани и Ибе никога нямаше да позволят на Сано да проучи следа, свързана с Дакуемон, която можеше да го отведе до владетеля Мацудайра или до управителя Янагисава. А ако Сано излезеше от къщи без тях, хората им веднага щяха да ги уведомят.
Изведнъж в коридора се чуха забързани стъпки, съпроводени от тежко дишане. Миг по-късно в кабинета влетя Рейко. Очите й шареха диво, косата и дрехите й бяха в ужасно състояние.
— Рейко сан — възкликна Сано. — Слава на небесата!
Беше толкова щастлив да види съпругата си, че в първия момент изобщо не обърна внимание на вида й. Той скочи и я притисна в обятията си. Беше студена и мокра и трепереше. Един по-внимателен поглед му разкри защо детективите не бяха успели да я открият в имението на Макино: беше се преобразила така умело, че не я бяха разпознали. Тревогата за нея помрачи радостта му.
— Какво ти се е случило?
Рейко бе тъй задъхана от лудешкия си бяг, че не бе в състояние да говори. Докато се мъчеше да успокои дишането си, се притисна към Сано, преизпълнена с радост и облекчение, че отново е с него в дома си. В същия миг чу вика на Масахиро: „Мамо!“, и зърна момченцето да тича към нея през свързаните стаи. С радостен възглас тя се измъкна от прегръдките на Сано и се втурна да пресрещне сина си. Зърна двамата странни самураи в детската стая и застина от изумление. Масахиро се хвърли към нея и обгърна коленете й. Тя го прегърна и се обърна към Сано и Хирата озадачена.