— Кои са тези хора? — попита. — Какво правят тук?
— Ще ти обясня — отвърна Сано, но първо внимателно измъкна Масахиро от прегръдките й. — Иди се приготви за лягане, Масахиро. Мама скоро ще дойде при теб.
Момченцето тръгна обратно заедно с бавачките си.
Двамата непознати ги последваха. Сано настани Рейко до мангала в кабинета си и я загърна с дебела завивка. Хирата й наля купичка чай. Докато тя отпиваше от горещата живителна течност, обгърнала купичката с ледени пръсти, той й разказа какво се бе случило, откакто бе излязла от къщи. Рейко слушаше стъписана.
— Но какво се случи с теб? — загрижено повтори той.
— Наложи се да избягам от имението на главния старейшина Макино, защото хората му разкриха, че съм шпионка.
— Заподозрените разбраха ли коя си и че работиш за мен?
— Не. Освен това, преди да си тръгна, забелязах някои интересни неща.
Докато Сано и Хирата я слушаха с жив интерес, Рейко им разказа за колекцията от сексуални играчки на Макино и как бе видяла Тамура да връща нефритения фалос, който според нея бе оръжието на убийството. Описа им и разговорите, на които бе станала свидетелка.
— Възможно е Тамура да укрива доказателства, които го изобличават като убиеца на Макино — предположи Сано. — А любовната връзка между Кохейджи и Окицу представлява най-силният мотив, който сме установили досега за тях двамата, да искат смъртта на Макино.
— Ревността на Агемаки към Окицу и страхът й, че Макино ще я изхвърли, за да се ожени за наложницата, също представляват сериозни мотиви и я поставят под подозрение — обърна се Хирата към Рейко. — Това, което сте чули, противоречи на образа, който тя представи пред нас двамата.
— И със сигурност има тайна уговорка за мълчание между Кохейджи, Окицу и Агемаки — добави Сано.
— Изглежда, все по-вероятно убиецът на Макино да е някой от дома му — подхвърли Хирата. — Може би всички са замесени.
— Не съм съгласна. Помежду им има толкова стаена злоба, че не мога да си представя да си сътрудничат в каквото и да било. Може би някои от тях, но не и всички заедно.
— И да сме имали подобни подозрения, потвърждаването им нямаше да е възможно без теб — обърна се Сано към Рейко.
Ласкавият му одобрителен поглед я възнагради за несгодите, които бе изтърпяла.
— Информацията, която събрах, помага ли ти да разкриеш убиеца? — нетърпеливо попита тя.
Сано и Хирата размишляваха известно време, след което й разказаха какво бяха установили по време на отсъствието й. Със свито сърце тя си даде сметка, че макар всеки от тях да бе открил отделни парченца от загадката, сглобената отчасти картина не водеше до разкриване на престъплението. Разполагаха с множество заподозрени, мотиви и теории, но извършителят все още липсваше.
— Ще ми се да бях шпионирала по-дълго — подхвърли тя.
— Би могла да шпионираш цяла вечност и пак да не успееш да докажеш, че убиецът е някой от дома на Макино — опита се да я утеши Сано. — Не забравяй, че заподозрени в двете убийства продължават да бъдат също владетелят Мацудайра, управителят Янагисава и поддръжниците им. Засега сме ги изключили.
— Ако Ибе и Отани ни се наложат, изобщо няма да успеем да ги разследваме, дори и да са виновни — мрачно подхвърли Хирата.
— Какво ще правим? — попита Рейко, осъзнавайки колко безнадеждно изглеждаше положението.
Сано я осведоми за откритието на Хирата.
— Фактът, че Дакуемон е поддържал квартира извън имението на Мацудайра, предполага, че е имал таен живот, който може по някакъв начин да е свързан със смъртта му.
— Но вие не можете да разследвате Дакуемон, докато Ибе и Отани дебнат всяка ваша стъпка — напомни му Хирата. — Желаете ли да отида и сам да претърся къщата?
След дълго размишление Сано рече:
— Хрумна ми нещо.
Той им сподели плана си. Рейко и Хирата кимнаха одобрително. При все това Рейко бе обзета от отчаяние, че не можеше да помогне повече. Внезапно я осени идея, която повдигна духа й.
— Дори ако Отани и Ибе ти забранят да търсиш неизвестната любовница на Дакуемон, мога да го сторя аз — предложи тя. — Мен изобщо няма да ме забележат.
Сано я изгледа смаяно. Рейко бе сигурна, че съпругът й се питаше какво ли още й се бе случило в имението на Макино, което не му бе казала; личеше, че не му се иска да я замесва повече в разследването.
— Какво смяташ да направиш? — попита той.
— Ще разпитам тук-там, може някоя от приятелките ми да знае коя е била любовницата на Дакуемон — отвърна Рейко. — Жените си споделят. Любовните похождения на високопоставени личности, като него, трудно могат да останат в тайна. Все някой ще знае.