— Рейко сан — извика гостенката и се втурна да я поздрави. — Най-сетне сме отново заедно.
Бледите й страни бяха необичайно поруменели; очите й блестяха трескаво. Задъхана от вълнение, тя притисна ръце към гърдите си и с копнеж се взря в Рейко.
— Толкова се радвам да те видя след дългата ни раздяла.
— И аз се радвам да ви видя.
„За последен път“, помисли си Рейко.
— Трябва да ти кажа нещо важно.
— Така ли? Е, и аз имам да ви казвам нещо важно.
Тъй като Сано вече бе отхвърлил и обидил дворцовия управител, Рейко реши, че не е възможно да влоши повече нещата, като стореше същото със съпругата му. Канеше се да й каже точно какво мислеше за нея, и да се отърве веднъж завинаги.
— Нося съобщение от съпруга си — рече госпожа Янагисава.
— За мен ли? — изненадано попита Рейко. Не можеше да пренебрегне съобщение от дворцовия управител. — И какво е то?
Госпожа Янагисава сграбчи ръцете й и я дръпна, тъй че двете коленичиха на пода. Рейко усети, че гостенката й трепери, а ръцете й бяха влажни и горещи. Състоянието й очевидно се дължеше на нещо повече от обичайната й лудост. Рейко застана нащрек.
— Съпругът ми иска от теб две услуги — започна госпожа Янагисава. Първо, трябва да убедиш мъжа си да оповести, че главният старейшина Макино е бил убит от Дакуемон.
Рейко се ужаси. Въпреки че много от постъпките на госпожа Янагисава бяха стъписващи, не бе подготвена за подобна вест.
— Мога да се досетя защо почитаемият управител иска Дакуемон да бъде обвинен в убийството на главния старейшина Макино. Но защо е решил да поиска тази услуга точно от мен?
— Той знае, че имаш голямо влияние върху сосакан сама — отвърна госпожа Янагисава. — И тъй като двете сме близки приятелки, ме изпрати от негово име.
Рейко все още не можеше да се съвземе.
— Но защо смята, че бих поискала подобно нещо от съпруга си?
— Той знае, че го обичаш и му желаеш доброто. За него ще бъде най-добре да обяви един мъртвец за убиец на главния старейшина Макино. Кой може да каже дали Дакуемон действително не е виновен? Освен това не може да бъде наказан или да създаде неприятности. Със сигурност можеш да убедиш съпруга си да постъпи, с както е най-добре за него, за теб и за сина ви.
Госпожа Янагисава говореше толкова уверено, сякаш представяше най-основателните доводи на света. Усмихна се, напълно убедена в съгласието й. Нима действително допускаше, че Рейко би помолила Сано да съдейства в този пъклен план за унищожаване на справедливостта в съюз с покварения управител!
Рейко бе потресена от безочието на гостенката си.
— Каква е втората услуга, която иска управителят?
Госпожа Янагисава хвърли поглед през вратата към коридора, по който сновяха детективите и прислугата. Даде знак на събеседницата си да се наведе още повече към нея и когато Рейко неохотно се подчини, прошепна в ухото й:
— Иска да убиеш владетеля Мацудайра.
Рейко не вярваше, че госпожа Янагисава би могла да я изненада с още нещо. Ала като се отдръпна назад, осъзна, че е подценила както нея, така и управителя. Изглежда, госпожа Янагисава си бе проправила път в живота на съпруга си и бе станала негова помощница в злините. Молбата бе толкова възмутителна, че изглеждаше абсурдна. Рейко неволно се изсмя.
Госпожа Янагисава също се засмя доволно. Невзрачните й черти изведнъж се оживиха и лицето й придоби по-мек, почти красив вид.
— Чудесна идея, нали? — рече тя, изтълкувала погрешно реакцията на Рейко. — Ако владетелят Мацудайра умре, фракцията му ще се разпадне. Неприятностите ще свършат. А ти си идеалният човек, който може да ни отърве от владетеля Мацудайра. Умна си, умееш да си служиш сръчно с меча, а и убийството не е нещо ново за теб.
По време на плена им при краля дракон Рейко бе убила при самозащита няколко от мъжете — това бе станало пред очите на госпожа Янагисава.
— Съпругът ми казва, че ще те преоблече като проститутка и тайно ще те вмъкне в лагера близо до бойното поле, където Мацудайра се среща с генералите си. Можеш да го намушкаш и да избягаш.
Госпожа Янагисава сграбчи ръцете й и ги притисна към гърдите си.
— Моя най-скъпа, безценна приятелко! Толкова се радвам, че ще направиш тези услуги на съпруга ми!
— Нищо подобно! — отсече Рейко и дръпна ръце. — Това, че дворцовият управител очаква съпругът ми да заговорничи с него, а аз да убивам в услуга на целите му, е оскърбление! Никога няма да погазим честта си с подобни постъпки. Никога няма да извърша подобно престъпление. Можете да му предадете думите ми!