Задоволството, изписано върху лицето на госпожа Янагисава, отстъпи място на изненада. Тя млъкна за момент, сякаш неспособна да подреди мислите си.
— С твое позволение ще ти припомня разследването на убийството в Мияко — рече. — Там дворцовият управител уби човек, за да спаси живота на съпруга ти. Ако не беше той, сега щеше да си вдовица. Дължиш му една смърт.
В това имаше известна логика. Обществото се крепеше на услуги и задължения, а Янагисава явно бе твърде отчаян, след като смяташе, че има основание да иска от нея отплата за спасяването на Сано. Рейко предположи, че е изчаквал подходящ случай да си поиска дълга.
— Да убиеш, за да спасиш живот, е едно — рече тя, — а политическото убийство — съвсем друго, дори и дворцовият управител да не прави разликата. Няма да извърша подобно нещо.
Искрящите очи на госпожа Янагисава помръкнаха от тревога.
— Но… той иска тези услуги от теб. А желанията му… трябва да се изпълняват.
Гласът на госпожа Янагисава вече не звучеше толкова уверено.
— Не и от мен, нито пък от съпруга ми — твърдо заяви Рейко, кипейки от гняв заради всички злини, които Янагисава бе сторил на Сано. — Почитаемият дворцов управител може сам да си свърши мръсната работа и да не ни замесва. Това е моят отговор на молбата му, макар че според мен тя изобщо не заслужава такъв.
— Но ако му кажа, че няма да изпълниш това, което иска от теб… съпругът ми ще се ядоса на мен.
В гласа на госпожа Янагисава се прокрадна страх.
— Това е ваш проблем, а не мой — отвърна Рейко.
— Щом не искаш да го направиш заради управителя… — госпожа Янагисава се поколеба и я погледна умолително. — Ще го направиш ли заради мен? Защото сме приятелки?
Гневът на Рейко забушува с нова сила при мисълта за всичко, което й бе причинила госпожа Янагисава под маската на приятелството.
— Смятате, че ви дължа услуга, след като се опитахте да убиете сина ми, а после и мен? След всичко това все още имате наглостта да се наричате моя приятелка? — Рейко се изсмя презрително.
Госпожа Янагисава се изненада. Седеше сковано, с отворена уста и се взираше с невиждащи очи в Рейко. Или бе забравила опитите си за убийство, или пък никога не ги бе признавала.
— А ето какво възнамерявах да ви кажа аз — продължи Рейко, увлечена от връхлетелите я чувства. — Не сме приятелки. Никога не сме били. Търпях вас и атаките ви към мен само защото се боях, че ще стане още по-лошо, ако не го сторя. Но това е краят. Махай се от дома ми, зла, завистлива, безумна жено! Вземи молбата на съпруга си и му я запрати обратно в лицето. И повече не се приближавай до мен и семейството ми!
Госпожа Янагисава потрепери, сякаш Рейко й беше ударила плесница. Поруменелите й страни изведнъж пребледняха. Очите й се наляха със сълзи. Тя се изправи и залитна, сякаш внезапно бе ослепяла. Рейко изпита съжаление, което развали удоволствието й от това, че най-сетне й бе казала какво мисли. Жестоките думи очевидно бяха засегнали жената, разбивайки илюзиите й за приятелството им.
В следващия миг обаче странна вътрешна енергия преобрази госпожа Янагисава. Трескавата руменина отново се върна върху страните й. Тялото й сякаш се разду и се залюля като на змия, готвеща се за нападение. Очите й, вперени в Рейко, заблестяха, изпълнени с омраза и ярост. Като че ли цялата лудост и злоба, скрити дълбоко в нея, бяха излезли на повърхността.
— Съжалявам, че си толкова зле настроена към мен!
В дрезгавия й глас се прокраднаха отмъстителни и заплашителни нотки. Устните й се разтеглиха в зловеща усмивка. — Но трябва да изпълниш желанията на съпруга ми.
— Вече ти казах, че няма да го сторя — заяви Рейко, макар внезапно да изпита страх от гостенката си.
— Ако не го направиш, ще кажа на съпруга ти всичко, което се случи между теб и краля дракон.
— Моля? — объркано попита Рейко.
— Ще му кажа, че си се влюбила в краля дракон — продължи госпожа Янагисава. — Ще му кажа, че съм ви видяла да се любите страстно в двореца.
— Но ти не си видяла нищо подобно! — възкликна недоумявайки Рейко. — Защото не се е случило.
Зловещата усмивка не слизаше от лицето на госпожа Янагисава.
— Кой, освен теб може да потвърди това? Кралят дракон е мъртъв. Съпругът ти няма как да знае какво се случи на онзи остров, защото не беше там. Аз и обаче бях.
Рейко най-сетне проумя намеренията на гостенката си.
— Опитваш се да ме подчиниш на волята на дворцовия управител, като ме заплашваш, че ще наговориш на съпруга ми куп лъжи за мен — отвращението от госпожа Янагисава само засили решимостта й да не отстъпва. — Е, няма нужда да си хабиш думите. Нищо няма да излезе. Съпругът ми знае, че винаги съм му била вярна.