— Няма да се подчиня. Напусни дома ми незабавно! — заяви Рейко.
Гласът й не прозвуча особено убедително. Госпожа Янагисава усети колебанието й и я погледна едва ли не с умиление.
— Ще си тръгна и ще ти дам време да помислиш — рече тя. — Ще очаквам решението ти до довечера.
Очевидно бе убедена, че Рейко ще капитулира. Разтърсена и ужасена, Рейко бе изправена през избора да извърши убийство и държавна измяна или да загуби всичко, което бе от значение за нея.
— Но дори аз да реша да изпълня желанието на дворцовия управител, съпругът ми ще откаже да припише на Дакуемон убийството на главния старейшина Макино. Не виждам как бих могла да го убедя.
— Това е твой проблем, не мой.
Госпожа Янагисава се усмихна победоносно, обърна се и излезе от стаята.
Глава 29
Задъхана и развълнувана, госпожа Янагисава пристигна пред кабинета на съпруга си. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите; виеше й се свят от въодушевление. Тя бутна вратата и се препъна в прага. Седналият зад бюрото дворцов управител и коленичилите наоколо десетина служители я изгледаха неодобрително. В следващия миг обаче раздразнението на съпруга й отстъпи място на радостно вълнение. Той бързо освободи служителите, затвори вратата след тях и се обърна към нея.
— Имаш ли да ми казваш нещо?
— Направих го — задъхано промълви госпожа Янагисава. — Направих всичко, което поиска.
Живите му искрящи очи изпитателно се взряха в нея, търсейки признаци, че го лъже. Последвалата дълбока въздишка сякаш успокои духа му и прогони тревогата.
— Сега имам опора за бъдещето — рече той. — Която засилва контрола ми над настоящето.
Лицето му се отпусна в самодоволна екзалтирана усмивка.
— Сега съм в по-изгодна позиция. Победата е възможна.
Госпожа Янагисава жадно поглъщаше удоволствието му. Замаяна и горяща от нетърпение, зачака наградата си. По лицето на управителя внезапно премина сянка на съмнение.
— Но сигурна ли си, че Рейко ще съдейства?
— Сигурна съм.
Госпожа Янагисава бе напълно убедена, че една съпруга, която обичаше мъжа си, би сторила всичко, за да запази любовта му. Рейко скоро щеше да забрави възраженията си и да убие владетеля Мацудайра. Сосакан сама щеше да обяви Дакуемон за предател и убиец. Госпожа Янагисава щеше да сподели триумфа на съпруга си. Заради това си заслужаваше да понесе всичко, което й се бе случило.
Преди посещението си при Рейко госпожа Янагисава бе изживяла мъчителни колебания. Съзнаваше, че, принуждавайки Рейко да извърши това зло, щеше с да загуби приятелството й. Колко самотна щеше да се чувства без Рейко! Смелостта замалко да й изневери. А после Рейко й бе наговорила такива ужасни неща. Омразата надделя над обичта към приятелката й. Рейко заслужаваше да страда.
— Много добре — рече той успокоен. — Сега просто трябва да оставя събитията да следват своя ход. Има ли нещо друго?
Бе забравил за наградата й, отчаяно осъзна госпожа Янагисава.
— Каза, че ако аз… — заекна тя. — Обеща ми, че ще…
— Каква добра памет имаш.
По лицето на управителя се изписа раздразнение. Госпожа Янагисава долови, че съпругът й си мисли за всички други по-важни неща, които трябваше дар свърши, вместо да бъде с нея.
— Добре. Обещанието си е обещание. Заслужи си лакомството. Ела с мен.
Госпожа Янагисава бе твърде отчаяна, за да се обиди от отношението му. Докато страстта я завладяваше неумолимо, тя последва съпруга си в спалнята му. Вътре бе мрачно и студено, ала госпожа Янагисава дори не забеляза. Тръпнеше от нетърпение, а докато наблюдаваше как управителят отвори един с шкаф, извади футона си и го хвърли на пода до нея. Приближи, погали бузата й, устните, шията. Макар да долавяше, че ласките му са напълно механични, госпожа Янагисава потръпна от възбуда. Желанието заля като тежка сладка течност гърдите и слабините й. Мъжът й разтвори робата й и я пусна на пода. Студът плъзна по кожата й, но топлината отвътре надделя, докато ръцете му се плъзгаха по цялото й тяло.
— Моля те — прошепна тя и се притисна към него.
Той я остави да развърже колана му и да погали голите му, гладки и мускулести гърди. С треперещи пръсти тя свали препаската, покриваща слабините му. Липсата на желание и възбуда у него не я обезкуражи, и тя коленичи. Пое члена му в уста и започна да го гали. Усети как се втвърди под кадифената кожа и запулсира под ласките на езика и пръстите й. Той изстена и притвори очи от удоволствие. Остави я да му се наслаждава, докато тя се отпусна по гръб на футона, задъхана от желание, и протегна ръце към него. Обкрачи я и погали раменете й, езикът му се плъзна по зърната й, а пръстите му чертаеха горещи влажни окръжности между бедрата й. От гърлото й се изтръгнаха стонове, когато я издигна до висините на чувственото удоволствие, които бе доближила с него преди два дни. Страстта я подлуди. Изпиваше го с поглед. Ръцете й трескаво се плъзгаха по тялото му в стремежа й да го почувства изцяло. Със задоволство зърна същото желание, отразено в очите му, долови учестеното му дишане. Нетърпеливо разтвори бедра. Той се приведе, притисна я и проникна в нея.