Плъзна се навътре и тя усети движенията му в себе си за първи път от десет години, след като бяха заченали Кикуко! Стенейки от страст, тя се извиваше и повдигаше под него. През сълзи зърна лицето му. Очите му бяха затворени, главата му се отметна назад, когато проникна още по-дълбоко. Осъзна, че не желае да я гледа, за да не развали удоволствието си. Но обидата й бързо отмина. Тялото й сякаш се топеше в пламъци от желание. Удоволствието й достигна връхната си точка. Разтърсиха я мощни вълни на екстаз. Тя извика от възторг и наслада, каквито не бе и подозирала, че ще изпита. После се разрида от признателност и прегърна съпруга си. Притисна го към себе си, жадувайки да усети екстаза му също толкова силно, колкото и своя.
Движенията му станаха по-силни и по-бързи, мускулите му се напрегнаха. Изведнъж той се отдръпна и излезе от нея. Изстена, изви гръб и изля семенната си течност върху корема й. Докато мъжът все още тръпнеше в наслада, тя си даде сметка, защо бе излязъл, преди да достигне края: не искаше друго дете идиот.
Щастието й бе удавено в унижение. Стаята изведнъж стана студена — топлината от възбудата се бе стопила, пламъкът на страстта бе угаснал. Госпожа Янагисава се почувства измамена от съпруга си. Съжали, че заради него бе съсипала приятелството си. Вече не можеше дори да потърси утешение при Рейко. А кървавото петно на вината й никога нямаше да се отмие. За да удовлетвори желанията на този мъж, бе обрекла душата си на вечни мъки в ада.
Дворцовият управител се отпусна до нея. Подпря се на лакът и й се усмихна.
— Беше хубаво — рече и тя осъзна, че говори не само за задачата, която бе изпълнила, но и за секса, на който току-що се бяха насладили. — Обичам те — прошепна.
Думите напълно заличиха болката, която й бе причинил. Тя заплака от радост. Най-сетне бе спечелила любовта му! Заслужаваше си всички злини, които бе сторила; нямаше значение, какво бе рискувала и загубила. Очакваше я лъчезарно бъдеще. Дворцовият управител щеше да й стане истински съпруг и истински баща на дъщеря им. Точно както бе обещал. Щеше да управлява Япония; тя щеше да му помага винаги когато можеше и когато бе необходимо. В този момент дори Рейко не се радваше на такова щастие.
Квартал Канда бе разположен откъм североизточната страна на крепостта Едо. Бе удобен за седалище на политическата власт и бе населен предимно с търговци, дошли от Централна Япония да търсят щастието си. Бояджии, ковачи, дърводелци, мазачи, майстори на мечове и производители на свещи населяваха различни райони на Канда, но не всички жители се занимаваха с печеливша или законна търговия. По брега на река Канда имаше множество коптори, населени с просяци и бездомници, както и район, известен като свърталище на най-низшата класа проститутки — скитащите нощни птици. Тук един благородник можеше да намери убежище от двора на Токугава; можеше да живее анонимно сред хора далеч под неговата класа, твърде заети с борбата си за оцеляване, за да му обръщат особено внимание.
Сано пристигна на улица „Цукеги“, придружаван от Хирата, отряд детективи, Отани, Ибе и хората им. Улицата бе кръстена на стоката, която се продаваше тук — талисмани срещу пожар, най-ужасното природно бедствие в Едо. В магазините бяха изложени малки фигурки, изработени от дърво. Жилищата бяха над магазините. Прозорците бяха защитени с решетки, а порутените балкони се свиваха под надвисналите стрехи. Сано и спътниците му слязоха от конете и ги завързаха пред средната сграда от западната страна на улицата, където се намираше тайното жилище на Дакуемон.
Входът на сградата бе откъм малка уличка, в която бяха опънати няколко въжета с изпрани дрехи.
Сано и Хирата изкачиха скърцащите дървени стъпала до жилището на Дакуемон, а спътниците им останаха да чакат долу. Макар Хирата да бе установил, че къщата е празна, Сано почука на вратата, тъй като Ибе и Отани го наблюдаваха и той трябваше да се държи така, сякаш не знаеше нищо за къщата и нямаше представа, кой може да е вътре. Никой не отговори. Сано натисна бравата, но вратата се оказа заключена. Когато обаче двамата с Хирата я блъснаха силно, резето поддаде. Ибе и Отани бързо изкачиха стълбите и ги последваха в къщата. Първата стая беше кухня с огнище, няколко домакински съдове и прибори.