Тамура излъчваше убеденост в правотата си. Докато Сано го наблюдаваше внимателно, опитвайки се да прецени честността му, Тамура добави:
— Пазачите ще потвърдят, че Дакуемон беше тук, веднага щом им наредя да го сторят.
Сано възнамеряваше да разговаря с тях, макар че очакваше те да кажат онова, което Тамура им заповядаше, без значение, дали бе истина или не.
— Хайде сега да ми разкажеш за тази визита. Кога да смятам, че се е състояла?
— Веднага след вечеря — отвърна Тамура, без да обръща внимание на скептичния тон на Сано. — Всички вече напускаха салона за угощения, когато един слуга дойде при мен и ми каза, че Дакуемон е при портата и иска да се срещне с главния старейшина Макино. Аз излязох навън и попитах Дакуемон каква е целта на посещението му. Той отвърна, че главният старейшина Макино му бил пратил съобщение, с което го канел на гости. Оставих го да изчака и отидох да уведомя господаря. Той ми каза да въведа Дакуемон в личните му помещения. Аз го посъветвах да не пуска в дома си член на опозицията — Тамура хвърли враждебен поглед към Отани. — Но това бе един от онези случаи, в които главният старейшина Макино бе решил да пренебрегне съвета ми. Заповяда ми да доведа Дакуемон. Каза ми, че имали лична работа и не бивало да бъдат безпокоени. Тъй че аз се върнах за Дакуемон и го отведох в кабинета на главния старейшина Макино, след което ги оставих сами.
— После какво се случи? — попита Сано.
— Тръгнах на обичайния си обход. По-късно стражите при покоите на главния старейшина ми казаха, че Дакуемон току-що си е тръгнал — Тамура направи гримаса на отвращение. — Глупаците го бяха пуснали да си ходи, макар че имаше строга разпоредба никой външен да не се движи без придружител. Аз незабавно събрах пазачите, които охраняват имота, и разпоредих издирването на Дакуемон. Нямаше го никъде. Стражите при портата изобщо не го бяха видели да излиза. И досега никой не знае как е излязъл.
— Значи ми казваш, че племенникът на владетеля Мацудайра е имал възможност да се движи необезпокояван из имението? — Сано бе схванал скрития смисъл на думите му.
— Да. Може би, докато сме били заети с издирването му, той се е промъкнал обратно в жилището на господаря — в гласа на Тамура звучеше скрит намек. — Може би си е свършил работата с главния старейшина Макино.
— А може историята ти да е пълна измислица — възрази Сано.
Следователят нямаше доверие на Тамура, нито на мотивите му да я разкаже; освен това налице бяха твърде много неизяснени подробности, в това число защо Дакуемон бе дошъл в имението и как така после бе изчезнал безследно.
— Вие и бездруго трябва да я проверите, нали? Това ще ви създаде работа за известно време. А сега моля да ме извините, но трябва да се върна към погребалния ритуал, посветен на господаря ми.
Той се поклони и влезе в къщата. Сано се обърна към своя копой:
— Какво ще кажете за това?
— Тамура лъжеше — отсече Отани и макар че резкият му глас прозвуча убедително, в проницателните му очи проблесна страх. — Племенникът на моя господар никога не е посещавал главния старейшина Макино.
— Знаете ли това със сигурност?
— Не — призна Отани. — На мен обаче ми се струва, че Тамура лично е сложил край на живота на Макино сан и сега се опитва да си спаси кожата, като набеждава враговете на дворцовия управител.
Подпухналото му лице бе лъснало от пот въпреки студа. Той осъзнаваше пределно ясно, че ако подозрението накърнеше честта на клана Мацудайра, щяха да пострадат всички негови членове. Тези мисли вече бяха хрумнали на Сано, но той не можеше да ги приеме безрезервно също както и историята на Тамура.
Придружаван от Ибе, Хирата дойде при Сано и Отани на верандата. Хирата бе сдържан, а Ибе се усмихваше язвително. Хирата разказа как бе установил, че откъснатият ръкав е от кимоно, което бе открил в стаята на наложницата Окицу. Изтъкна и съмнителното алиби, което двамата му бяха предложили.
— Ето защо Кохейджи ми се стори познат — възкликна Сано. — Гледал съм го в една пиеса.
После Хирата обясни как Окицу бе припаднала по време на разпита му и как Кохейджи бе избягал.
— Пратил съм детективи да го издирват — каза Хирата. — А лекарят на крепостта Едо сега е при Окицу, която все още не се е свестила.
Унилият тон на Хирата подсказа на Сано, че той очакваше да бъде порицан за резултатите от разследването му. Сано наистина се запита дали Хирата не би могъл да се справи и по-добре, но Хирата бе открил произхода на ръкава и се бе натъкнал на информация, която можеше да се окаже ценна. А и Сано не би си позволил да критикува Хирата пред надзорника им.