— Подозирам в тази история намесата на дворцовия управител — заяви владетелят Мацудайра. — Всички подчинени на главния старейшина са лакеи на Янагисава. Той ги е подучил как да забъркат племенника ми.
— Възможно е — съгласи се Сано. — Но аз съм длъжен да разследвам всяка възможна улика. Затова трябва да ви помоля да ми позволите да говоря с Дакуемон.
— Изключено — отсече владетелят Мацудайра, а тонът му бе отбранителен и в същото време непреклонен. — Дакуемон не е убил главния старейшина Макино. Няма да ви позволя да се отнесете с него като с престъпник.
— Ако Дакуемон е невинен, за него ще е от полза да изложи събитията от своята гледна точка — каза Сано.
Владетелят Мацудайра отхвърли съждението с яростен жест.
— Тази история има само една гледна точка — враговете ми ме нападат чрез Дакуемон. Няма да го разпитвате, и толкоз!
— Ако ми забраните да му задам въпросите си, това само ще ме накара да смятам, че и двамата имате какво да криете.
Сано си даваше сметка, че думите му граничат с открито обвинение. В погледа, който му отправи владетелят Мацудайра, се четеше приближаваща опасност.
— Изобщо не ме е грижа какво си мислите! — прозвуча между гневно стиснатите му устни стоманеният глас на владетеля Мацудайра. — Няма да допусна да подложите на гонения клана ми!
— Много добре. В такъв случай трябва да уведомя шогуна, че племенникът ви е бил на местопрестъплението и вие го прикривате, като възпрепятствате разследването ми. Негово превъзходителство може сам да си направи изводите относно Дакуемон.
Владетелят Мацудайра се втренчи в Сано разгневен и в същото време обезпокоен. И двамата знаеха, че шогунът рядко правеше сам своите изводи. В този случай дворцовият управител щеше да побърза да му ги внуши. Янагисава щеше да направи каквото зависеше от него, за да убеди шогуна, че присъствието на Дакуемон на местопрестъплението и нежеланието на чичо му да предостави възможност на разследващите да разговарят с него са доказателства за вината му.
— Няма да уведомявате шогуна за племенника ми! — отсече владетелят Мацудайра.
Тонът му заплашваше с кървава разправа, в случай че Сано откажеше съдействие.
— Ако той не го стори, аз няма да се поколебая — обяви Ибе.
Владетелят Мацудайра отправи към него презрителен поглед, след което погледна Сано и Хирата със съжаление. После даде знак на помощниците си.
— Убедете ги, че е в техен интерес да се съобразяват с желанията ми.
Хората му извадиха мечовете си и ги насочиха към Сано, Хирата и Ибе. Сано си даде сметка, че борбата за власт вече бе покварила владетеля Мацудайра. Честният, благороден и достоен мъж, какъвто бе преди време, никога нямаше да прибегне към насилие, за да подчини другите на волята си. Щом хората на Мацудайра тръгнаха към тях, Сано, Хирата и Ибе отстъпиха назад. Те инстинктивно посегнаха към мечовете си, които стражите бяха отнели.
Внезапно се разнесе младежки глас:
— Прибери кучетата си, уважаеми чичо.
Сано видя в двора да влиза млад самурай. Беше двайсет и няколко годишен, с мъжествено красиво лице, със силно, атлетично телосложение и напета походка. Носеше бронирана туника и предпазители на краката, а на кръста му висяха двата му самурайски меча. Следваха го двама помощници, които носеха шлема и копието му. Сано разпозна в младежа Дакуемон.
— Аз очаквах сосакан сама — каза той на владетеля Мацудайра, след което се поклони галантно на Сано. — Дойдох веднага щом разбрах, че сте тук. Чух разговора ви с чичо ми и разбрах, че искате да ме видите. С радост ще разговарям с вас.
Изненадан от отношението на Дакуемон, Сано погледна към владетеля Мацудайра. Мъжът заяви с предупредителен тон:
— Не бъди глупав, племеннико! Гледай собствените си дела и ме остави да се оправя с това.
— Понякога и малко отзивчивост върши повече работа от заплахите — маниерът на Дакуемон граничеше с презрение към грубото отношение на владетеля Мацудайра към Сано. — За мен честното и открито поведение пред сосакан сама е най-добрият начин да го накарам да повярва, че не съм убиецът, когото издирва.
— Опитвам се да те защитя — заяви владетелят Мацудайра, явно слисан от готовността на Дакуемон за съдействие. — Или прави каквото ти казвам, или рискуващ да си навлечеш последствия, за които после ще съжаляваш.
Сано предполагаше, че ако Дакуемон действително станеше следващият шогун, владетелят Мацудайра трудно щеше да упражнява контрол над него. Освен това се запита доколко силна бе верността на Дакуемон към чичо му.