— Ако не е знаел… или Дакуемон е излъгал… тогава той не е имал причина да убива Макино — в гласа на Ибе звънна надежда. — Според него Макино е продължавал да бъде негов съюзник.
— Дори и да е казал истината за дезертьорството, Дакуемон твърди, че е било тайна — спомни си Хирата. — Според него Янагисава няма откъде да е знаел.
Въпреки това обаче иска да повярваме, че Янагисава го е убил, задето го е предал.
— Думите на Дакуемон бяха, че би трябвало само той, чичо му и Макино да знаят тайната, но на практика няма такава тайна, която може дълго да остане скрита от Янагисава — каза Отани. — По-добре да не пилеем време в безсмислени дискусии. Има един начин да разрешим въпроса — като обвиним Янагисава публично и чуем какво има да каже за свое оправдание.
Отани бе заслепен от нетърпението да унищожи дворцовия управител.
— Още е твърде рано — заяви категорично Сано. — Преди да се изправя срещу Янагисава, теорията, че Макино е възнамерявал да дезертира, трябва да бъде проверена. Не можем да се доверяваме на Дакуемон, защото той самият продължава да бъде заподозрян. Нито на владетеля Мацудайра, тъй като той и племенникът му са от една и съща страна. Няма да им позволя да ме използват като оръдие, с което да унищожат своя противник, който може да се окаже невинен.
Тутакси му хрумна, че „невинен“ бе твърда нелепа дума за описание на Янагисава, който бе виновен за толкова много неща. И все пак нямаше да бъде честно да понесе наказание за престъпление, което може би не бе извършил. А ако възнамеряваше да се изправи срещу могъщия Янагисава, нарушавайки примирието помежду им, което го закриляше вече три години, Сано трябваше да се приготви за битка на живот и смърт.
— Преди да вляза в огъня, искам да се въоръжа с достатъчно улики срещу Янагисава — заяви той.
Глава 10
Уединен двор в крепостта Едо ограждаше имението на дворцовия управител Янагисава. В наблюдателните кули и върху високите каменни зидове стояха стражи със стърчащи над главите им остри копия и охраняваха имението срещу евентуални нарушители. Къщата представляваше лабиринт от свързани едно с друго крила, които бяха заобиколени от постройките на васалите. Навътре, в строго охраняваната й сърцевина се намираха покоите на дворцовия управител. В кабинета, където една цяла стена бе покрита с картата на Япония, Янагисава седеше на бюрото си върху по-висок подиум. Под подиума бяха коленичили двама мъже — Като Кинхиде, съветникът на шогуна по финансовите въпроси, член на съвета на старейшините и един от основните съратници на Янагисава, и Мори Ейгоро, главният васал на Янагисава.
— Какви са сведенията за военния ми бюджет? — попита Янагисава.
Като разпъна един свитък върху бюрото. Той имаше широко благо лице, чиито очи и уста наподобяваха цепки върху изтъркана кожена маска.
— Ето ви баланса за днес. А това тук са налозите, които очакваме от съюзниците си.
Опрял брадичка на дланта си, Янагисава свъси вежди над сумата. Владетелят Мацудайра със сигурност имаше много повече във военната си хазна. Янагисава се бореше със съмненията си, доколко разумно бе да предизвиква владетеля Мацудайра. И все пак бе твърде късно за опасения. А решителността бе спечелила много битки при наличие на съкрушителни предимства.
— С какви войски разполагаме? — попита Янагисава.
— На настоящия етап пет хиляди в Едо — отвърна Мори. — И в момента от провинцията насам пътуват още около две хиляди.
Жилавото му и мускулесто телосложение контрастираше със сипаничавото му лице, подпухналите очи и излъчването на разпуснатост. А владетелят Мацудайра разполагаше с цялата армия на Токугава. Янагисава дръпна от сребърната си лула, опитвайки се да успокои нервите си. Въздухът в стаята вече бе замъглен и лют от пушека. Вероятно крахът му бе започнал.
— Как върви акцията за прочистване на бакуфу от противниците ни? — попита той.
Като представи свитък със списък на злодумниците и посочи три имена:
— Тези вече ги няма. Убедих ги да приемат постове в далечния Север. Решиха да не залагат на това, че ако се присъединят към владетеля Мацудайра, той ще осигури закрила на семействата им от вас — пръстът на Като докосна едно име в началото на списъка. — Като му кажа как вече съм установил, че краде и продава ориз от именията на Токугава, той никога няма да вдигне ръка срещу вас.
Известно удовлетворение уталожи страховете на Янагисава:
— Много добре. Докъде стигнахме с набирането на съюзници?
Мори отвори трети свитък и посочи четири имена в края на списъка:
— Вчера тези хора се заклеха във вярност към вас.