— Жалко, че не притежават повече войска или богатство — изрази съжаление Като.
— Повечето хора, които разполагат с власт и пари, отдавна вече са взели страна — рече Янагисава. — Малко са тези, които все още са на разположение. Макар че има едно особено важно изключение.
— Сано Ичиро? — попита Като.
Янагисава кимна.
— Но Сано се е противопоставял на всички наши опити да го спечелим — отбеляза Мори. — Мисля, че е загубена кауза.
Янагисава каза:
— Ще видим дали е така. Има един човек, когото спокойно вече можем да зачеркнем от списъка.
Янагисава взе една четчица от бюрото си, топна я в туша и прокара линия през името на главния старейшина Макино.
— Какво щастие за нас, че умря точно сега — отбеляза Като.
— Наистина — потвърди Мори. — След като реши да се присъедини към фракцията на владетеля Мацудайра, за нас той се превърна в смъртна заплаха.
— Вие така и не ми казахте как разбрахте за намеренията му да дезертира? — обърна се Като към Янагисава.
— Макино взе да ми намеква, че иска да му дам повече пари и власт срещу подкрепата му — рече Янагисава. — Не обръщах внимание на намеците му, защото той вече бе получил онова, което му се полагаше, но знаех, че ще се опита да задоволи алчността си другаде.
— Затова го държахме под наблюдение — намеси се Мори. — Нашите шпиони го засякоха няколко пъти да разговаря с Дакуемон.
— Напоследък Макино видимо се страхуваше, че нашият лагер ще загуби — продължи Янагисава. — Като прибавихме алчността, страховете и връзките му с врага, заключихме, че в най-скоро време ще ни предаде.
В очите на Като блесна възхищение от проницателността на Янагисава.
— Макино можеше да причини толкова вреди, като шпионира за владетеля Мацудайра, преструвайки се, че все още ни е верен. Хубаво стана, че го разкрихте навреме.
— Можем само да сме благодарни, че някой го е отстранил и ни е спестил неприятностите — каза Мори.
Янагисава наблюдаваше как събеседникът му избягваше да го погледне. Въздухът бе наситен с подозренията им, че той е причината за сполетелия ги късмет. Фактът, че бе научил за предателството на Макино, му предоставяше достатъчно основателна причина да желае смъртта на доскорошния си съратник. А внедреният в имението на Макино негов шпионин предполагаше възможност да извърши убийството. Но Янагисава не отговори на неизречения им въпрос, дали е виновен или невинен. Той не би признал, че е извършил престъплението, дори и на най-доверените си хора, тъй като беше наясно, че в следващ момент те можеха да го предадат както Макино. Но пък и нямаше намерение да настоява, че е невинен, защото искаше да смятат, че е способен да убие всеки, който го предадеше. Заплахата бе най-силното му средство за контрол върху подчинените.
Страхът за собственото му бъдеще бе най-важната му грижа.
— Смъртта на Макино не е върховно щастие — отбеляза Янагисава. — Разследването на убийството му за нас е не по-малка заплаха, отколкото бе самият той.
Над кабинета на дворцовия управител Янагисава имаше малка колкото монета дупка, пробита в изкусната дърворезба на тавана, която откриваше видимост към бюрото. В таванското помещение госпожа Янагисава бе легнала върху постлано на пода татами и надничаше през нея, вперила поглед в дворцовия управител, Като и Мори. Чуваше и гласовете им, макар и не много ясно. До нея лежеше дъщеря й Кикуко. Дебела завивка ги предпазваше от влажния зимен студ. Проникващата през решетките на прозорците дневна светлина осветяваше оскъдно лицата им. Наблизо дращеха гризачи, а острият им неприятен мирис изпълваше наситения с дъх на плесен въздух. Но госпожа Янагисава не забелязваше неудобствата на това място, откъдето редовно шпионираше дворцовия управител. Цялото й внимание бе съсредоточено в него — красивия, умен и могъщ съпруг, когото тя обожаваше.
През десетгодишния им брак тя се бе надявала той също да я обикне въпреки съкрушителните различия помежду им. Съюзът им се основаваше на преследвана политическа и икономическа изгода. Тя произхождаше от богат клан родственици на Токугава. И дворцовият управител се бе оженил за нея заради зестрата и връзките й. Защо иначе би избрал жена, тъй грозна и тъй лишена от чар? Той бе поддържал сексуални отношения с нея няколко месеца след женитбата им, които бе преустановил, щом тя бе забременяла с Кикуко. След като бе разбрал, че детето им е слабоумно, той повече не я бе докоснал. Пренебрегваше от години и нея, и Кикуко. Но макар че безразличието му измъчваше госпожа Янагисава, тя все още мечтаеше да спечели любовта му. За нейна радост събитията напоследък я бяха изпълнили с нова надежда.