— Искрени извинения, че прекъсвам работата ви, почитаеми татко — гласът на Йоритомо представляваше слабо, незряло ехо на тембъра на Янагисава. — Но си помислих, че трябва да ви уведомя — шогунът наредил да отида при него.
— Отлично — отвърна Янагисава. — Това е за пети път този месец. Шогунът все повече те харесва.
А всеки миг, прекаран с Йоритомо, бе отнет от времето му с Дакуемон — според слуховете несъмнения наследник. Когато шогунът обявеше официално своя избраник, Янагисава искаше това да е неговият син, а не племенникът на Мацудайра.
— Ти свърши великолепна работа, като успя да привлечеш към себе си вниманието на нашия господар.
Йоритомо се изчерви от удоволствие при този комплимент. Янагисава си спомни за посещенията в уединената вила в провинцията, където бе държал момчето и майка му. Йоритомо не бе единственото дете, което Янагисава издържаше по този начин — той имаше петима синове, всички те от различни жени, които живееха в отделни домакинства. Той редовно посещаваше всяка една от тях, налагайки се като авторитетна фигура, и ги наблюдаваше, за да види дали можеше да извлече някаква полза. Но Йоритомо бе не само онзи, който най-вероятно щеше да привлече шогуна; от най-ранно детство той бе и най-привързаният към баща си.
Навремето всеки път, когато Янагисава ги посещаваше, малкото момченце се устремяваше с несигурни крачета към Янагисава, разперило ръчички. По-късно Йоритомо рецитираше на баща си училищните си уроци и му показваше уменията си по бойни изкуства. И с двете се справяше отлично, но после вече стоеше, вцепенен от страх, очаквайки оценката му. Ако Янагисава критикуваше изпълнението му, той едва сдържаше сълзите си; ако го похвалеше, засияваше, сякаш бе получил божия благословия. Неустоимото му желание да угоди на Янагисава продължаваше и до днес. То бе трогателно за дворцовия управител и причина Йоритомо да бъде неговият най-добър шанс да постави свой син начело на следващия режим и да управлява чрез него цяла Япония.
Сега Йоритомо каза хрисимо:
— Благодарен съм ви за похвалата, уважаеми татко, но аз не я заслужавам. Вашите уроци са причина за всеки мой успех, който съм постигнал пред шогуна.
Преди няколко години Янагисава бе наел един от най-добрите мъже проститутки в Едо да обучи Йоритомо в изкуството на мъжката любов. Макар че Йоритомо нямаше вроден вкус към нея, той покорно изпълни поредното си задължение и овладя техниките, които шогунът харесваше най-много. Когато предната година Янагисава бе представил сина си на шогуна и тайно бе наблюдавал двамата в спалнята, Йоритомо се бе справил с майсторство, което бе очаровало шогуна.
— Не трябва да караме негово превъзходителство да те чака. По-добре побързай да се явиш при него.
— Да, уважаеми татко — каза Йоритомо и послушно се изправи.
Но Янагисава долови в маниера му скрита неохота. Той почувства безпокойството, което бе отекнало като продължителен неблагозвучен акорд в душата му още когато за първи път бе предоставил собствения и си син в ръцете на господаря си. Знаеше от опит, че хилавото застаряващо тяло на шогуна предлагаше твърде малко удоволствие дори и на партньор, който харесваше любовта между мъже. Сексът с шогуна можеше да събуди у Йоритомо единствено отвращение. Спомняйки си твърде добре как собственият му баща го бе използвал по подобен начин, с цел да увеличи богатството на семейството, Янагисава изпитваше вина, срам и жалост към своя син. Той побърза да застигне Йоритомо при вратата, сложи ръце на раменете му и се взря в ясните наивни очи, които в отговор се впериха в неговите.
— Ти разбираш защо е необходимо да доставяш удоволствие на шогуна, нали?
— Да, уважаеми татко — отвърна Йоритомо. — Трябва да изместя племенника на владетеля Мацудайра като безспорен наследник. Когато шогунът умре, аз трябва да го наследя като диктатор на следващия режим.
Янагисава бе упражнявал този урок с Йоритомо през всичките пет години, откакто бе избрал момчето като най-добрия кандидат за осъществяване на политическите си амбиции.
— И защо именно ти? — попита Янагисава, горящ от желание да се увери, че Йоритомо си спомня добре целия урок.
— За да мога да управлявам Япония с ваша помощ, уважаеми татко — отвърна предано Йоритомо — За да можем заедно да упражняваме върховната власт над всички останали.
— Какво ще се случи, ако шогунът умре и ти не го наследиш? — попита Янагисава.
— Ще загубим покровителството на негово превъзходителство и вашия контрол над бакуфу отвърна Йоритомо. — Ще станем уязвими за враговете си. Аз трябва да стана следващият диктатор, защото това е единственият начин да подсигуря оцеляването ни при смяна на режима.