— Простете — каза тя, коленичи и смирено се поклони на съпруга си. — Ще се погрижа занапред Кикуко да се държи прилично.
— Това се отнася и за теб — отсече дворцовият управител, без да престава да крачи. — Не желая повече ядове точно сега.
— Няма да се повтори, господарю — изрече тя едва чуто. — Зная, че напоследък сте много угрижен.
Той се спря и я прониза с поглед.
— И откъде знаеш?
Госпожа Янагисава не искаше да го ядосва повече, като му признаеше, че го наблюдава скришом.
— Аз… аз дочух разговор за вас и владетеля Мацудайра.
Дворцовият управител се изсмя подигравателно на нескопосаната й лъжа. Тя с ужас осъзна, че той най-вероятно знае, че тя го шпионира. Сигурно смяташе обсебването й за безобидна шега. Защо иначе ще й позволява да нарушава уединението му? Мигайки отчаяно, за да прогони сълзите на унижение, отново си помисли със завист за Рейко, която бе довереница на Сано.
— Истина е, че владетелят Мацудайра е най-важният ми проблем — каза дворцовият управител. — Ако не го победя, ще бъда изхвърлен от бакуфу, прогонен от Едо… или екзекутиран.
Госпожа Янагисава едва се сдържа да не възкликне от ужас. Въпреки че подслушваше често, нямаше представа, че нещата са толкова зле. Идеята обичният й съпруг да изчезне завинаги бе твърде кошмарна, за да разсъждава над нея. Вместо това тя бе твърдо решена да превърне бедата в триумф и за двама им.
— Господарю…
Самонадеяността на онова, което възнамеряваше да каже, за момент я изпълни с колебание. Дворцовият управител я погледна с гримаса, изразяваща досада и насмешка. Тя изрече припряно:
— Господарю мой, позволете да ви помогна.
Дворцовият управител повдигна вежди изненадан.
— Неприятностите ми са свързани с политика и война. Това не е женска работа. Какво би могла да направиш срещу враговете ми?
Госпожа Янагисава предполагаше колко нищожна, слаба и безполезна изглеждаше в очите му и в целия мъжки свят. Тя нямаше и най-малка представа, как би могла да му бъде в услуга за постигане на целите му. Но непознато, чисто физическо усещане за мощ я заля като магия, родена от нейните желания и надвисналата над него смъртна опасност. Тя се изправи, застана пред него, погледна го право в очите и заяви:
— Ще бъдете изненадан от онова, което мога да сторя.
Дворцовият управител се втренчи в нея слисан, сякаш също бе почувствал магията. После й отправи усмивка, изпълнена с такова одобрение и неизказаност, че тя потръпна от сексуална възбуда.
— Може и да ти дам малък шанс да ме изненадаш — каза той.
В този момент на прага се появи главният му секретар.
— Извинете, почитаеми дворцов управителю, но пристигнаха последните сведения за владетеля Мацудайра.
Дворцовият управител щракна с пръсти към госпожа Янагисава, показвайки й, че трябва да си върви. За първи път тя нямаше нищо против. Побърза да напусне стаята, преизпълнена с такова ликуващо очакване, че се втурна навън в студената влажна градина и се завъртя във въодушевен танц.
Глава 11
Късно през нощта Рейко седеше в стаята си и сушеше току-що измитата си коса над мангала с дървени въглища. Дойката й Осуги, вече на възраст, дойде при вратата и каза:
— Уважаемият ви съпруг е вече тук.
— Добре.
Рейко очакваше с нетърпение да чуе новини от разследването му и да му разкаже какво бе установила. Но Сано не се появи веднага и тя тръгна да го търси. Намери го пред кухнята — ниска постройка в задната част на имението, където готвачите приготвяха огромното количество гозба, необходимо за изхранването на всички в многолюдното домакинство. Той стоеше с двама слуги в двора, където имаше един кладенец, няколко външни огнища и готварски принадлежности, и държеше фенер, а прислужниците придвижваха голяма дървена вана.
— Ето тук. Заковете го незабавно.
Сано посочи един капак в земята, където доскоро бе стояла ваната.
— Да, господарю — отвърнаха в хор прислужниците. Леден вятър прониза Рейко, докато ги наблюдаваше от верандата.
— Какво правите? — попита тя.
— Запушвам една дупка в охраната ни. Всеки, който успее да прехвърли зида, може да се промъкне през този отвор в избата и от там във всяка част на къщата.
Рейко се втренчи в капака с изненада.
— Изобщо не съм знаела, че е там.
— И аз научих за него едва днес.
— Как? — попита Рейко.
— От Дакуемон — племенника на владетеля Мацудайра. Но това е дълга история. Хайде да влизаме и ще ти разкажа.