В тяхната стая една прислужница им донесе саке, което Рейко подгря и сипа в малки чашки. Двамата пиха и Сано описа събитията от изминалия ден.
— Значи Дакуемон и дворцовият управител са двамата главни заподозрени в убийството — обобщи Рейко, разтревожена от опасния обрат в разследването. — Когото и от тях да преследваш, ще си в беда.
Сано кимна:
— Освен това Янагисава изглежда по-вероятният извършител.
— Успя ли да докажеш, че Макино е възнамерявал да дезертира и че дворцовият управител е имал причина да го убие?
— Не точно. Наистина намерих скритата врата, която Дакуемон твърди, че е използвал, за да се измъкне тайно от имението на Макино. Това означава, че в думите му има известна истина. Освен това разговарях с мои информатори в бакуфу. Те казват, че са чули слухове за разпра между Макино и Янагисава.
— Възможно ли е тези слухове да са пуснати от членове на клана Мацудайра, с цел да те заблудят?
— Вероятно. Това би обяснило защо плъзват точно сега, когато Дакуемон е заподозрян и има нужда от потвърждение на своята история. Но аз нямам право да ги пренебрегна просто защото не желая да ги приема за истина.
Горящите въглени съскаха в мангала, а навън вятърът блъскаше в къщата, докато вътре двамата обсъждаха дворцовия управител Янагисава като главен заподозрян. Макар че владетелят Мацудайра бе също толкова безмилостен, Рейко би предпочела Сано да се изправи срещу него, защото Янагисава я плашеше повече. Именно той, а не владетелят Мацудайра бе заговорничил в миналото, за да унищожи Сано. Ако съпругът й обвинеше Янагисава в убийство, това щеше да сложи край на тяхното примирие.
— Фактът, че дворцовият управител е замесен, не изчиства подозренията от близките на Макино — отбеляза Рейко. — Според това, което ми каза току-що, те са разполагали с най-очевидната възможност да убият Макино. А историите им за онази нощ представляват сериозно основание за съмнения. Не можеш ли да упражниш по-голям натиск, за да ги принудиш да ти кажат истината?
— Ще опитам, но прекомерната настоятелност може да предизвика фалшиви признания. Аз искам истината за това престъпление.
Рейко подбра следващите си думи с изключителна предпазливост:
— Ако един от семейството се окаже виновен, това би разрешило редица проблеми.
Сано кимна, тъй като разбра намека й в смисъл, че той би могъл да спечели, ако стовари вината за убийството върху домакинството на Макино.
— Аз няма да рискувам да накажа за убийството невинен човек — тонът му бе непреклонен. — Дори и това да е в мой интерес.
— Нито пък аз бих го поискала от теб — каза Рейко. — Но поне би ли продължил да разследваш и заподозрените близки на Макино?
— Разбира се — отвърна Сано. — Докато са на погребалната церемония утре, мога да преровя миналото им за някакви следи, подсказващи невинността или вината им.
— Научих някои неща, които могат да ти помогнат в тази насока — каза Рейко. — Днес се отбих при две-три приятелки. Те разправят, че едно време съпругата на Макино била помощница в храма „Асакуса Джинджа“. А преди да отиде при него, наложницата му живяла с търговец на име Ракуами.
Сано повдигна вежди в знак на подчертан интерес и одобрение.
— Това е добра изходна позиция за разследването на жените.
— Ще ми се да можех да науча какво се е случило в къщата на Макино през онази нощ, която може би е довела до убийството — продължи Рейко. — Но хората там си траят. Никой не можа да ми каже нищо за отношенията между Макино и най-близките му.
— Моите информатори също — потвърди Сано. — Единствено хората в имението му са наясно със своите дела с Макино. И тъй като те всички са заподозрени — настоящи или евентуални, — аз не мога да разчитам на каквито и да било сведения от тях. — Притеснен, Сано стисна устни. — Обмислях да внедря някой от моите детективи сред слугите като шпионин. Но обитателите не са склонни да се доверят на внезапно появил се непознат, когато самите те са заподозрени в убийство.
Внезапна идея осени Рейко. Сърцето й заби учестено от вълнение, дързост и безпокойство.
— Ами ако имаше шпионин, който на практика е невидим?
— Ако беше така, щях да разреша тази загадка за нула време — засмя се Сано, приемайки предложението й като шега.
— Говоря сериозно — настоя Рейко. — Ти имаш такъв шпионин.
Сано се взря в нея озадачен.
— За кого говориш?
— За себе си — отвърна Рейко.
— Ти? — възкликна Сано в недоумение.
— Да. Бих могла да се предреша като лична прислужница и да обслужвам дамите. Прислужниците остават почти незабелязани за тези, които ги наемат. Хората правят и казват пред тях най-интимни неща. Ако можеш да ми уредиш да постъпя като слугиня в къщата на Макино, бих могла да шпионирам колкото ми душа иска, и никой не би ме заподозрял, че работя за теб. Няма да ме погледнат и за миг.