— Аз забелязвам прислужниците — възрази Сано. — Един самурай винаги си дава сметка, кой е край него.
— Добре тогава, коя от нашите прислужници ни донесе саке? — реши да го предизвика Рейко.
Сано се замисли. Погледът му помръкна от неудобство.
— Беше Оаки — каза Рейко тържествуваща. — Не си спомняш, защото не си я забелязал.
— За разлика от теб — изтъкна Сано.
— Аз съм друга. И затова трябва да благодаря на госпожа Янагисава.
Само като наблюдаваше отблизо своите прислужници и като уволняваше всички, които проявяваха прекомерен интерес към нея, тя бе успяла да се отърве от шпионите на госпожа Янагисава.
— Но аз никога не обсъждам поверителна информация, докато прислужниците са наоколо — каза Сано.
— Това е, защото твоят живот те е научил да бъдеш предпазлив — каза Рейко. — Но аз предполагам, че съпругата на Макино и наложницата му са небрежни както повечето хора.
— Добре, печелиш спора — отстъпи Сано с неохота. — Но един вишестоящ служител, като мен, да предреши жена си и да я изпрати навън да шпионира… — и той отхвърли с жест дори самата идея за подобна стъпка.
Рейко го погледна многозначително, за да му припомни колко често двамата вършеха необичайни за другите хора неща.
— Бих могла да се отбия при съпругата и наложницата и да ги попитам направо, но дори и един глупак не би признал нищо пред съпругата на сосакан сама. А ако едната от тях е убила Макино, тя е била достатъчно умна, за да промени обстановката на мястото, където е настъпила смъртта му, и да прикрие какво точно му се е случило.
— При положение че убиецът е сред обитателите на тази къща, за теб е твърде опасно да шпионираш там — отбеляза Сано. — Някой, който е посмял да убие такава важна личност, като Макино, със сигурност би убил и теб, за да предотврати разкриването му, в случай че те хване да го следиш.
— Аз ще внимавам — настоя Рейко. — Освен това съм обучена на бойни изкуства. Съпругата и наложницата на Макино не са. Мога да се оправя с тези жени.
— Не забравяй, че двама от заподозрените в къщата са мъже. Единият от тях може да е убиецът.
— Сражавала съм се с мъже и съм излизала победител — припомни му тя.
В съзнанието й изникна внезапен спомен. За миг се озова на планинския път, сражавайки се с хората на краля дракон. Похищението я бе научило да се съобразява с предела на собствените си сили. Сега почувства, че всеки миг ще я връхлети поредният пристъп.
Този път паниката от изпитанието й породи у нея нов страх за онова, което можеше да й се случи в къщата на Макино. Тя бе оцеляла след една среща с убиец, но следващия път можеше и да няма такъв късмет.
Отпи глътка саке, за да потисне надигащия се в гърдите й ужас, като се надяваше Сано да не забележи тревогата й. Беше скрила от него, че получава пристъпи, защото не искаше той да се притеснява за нея. Освен това, ако знаеше за тях, той не само че нямаше да я пусне да следи когото и да било, но и може би никога повече нямаше да й позволи да му помага.
Сано гледаше слисан как ръцете й, обхванали чашката със саке, се тресат.
— Защо трепериш? Какво се е случило?
— Нищо — отвърна Рейко с тон, който говореше, че няма никакви проблеми и че Сано просто си измисля.
За нейно успокоение пристъпът отмина; въпреки това Сано продължи да я гледа с напрегната загриженост.
— Няма да ти позволя да се излагаш на риск — заяви той. — Разследването е моя отговорност, не твоя.
Макар че Рейко се ужасяваше да излезе от дома си и да се изложи на опасности, може би по-страшни, отколкото в двореца на краля дракон, шпионирането в имението на Макино за нея бе изпитание, с което трябваше да се справи успешно.
— Мой дълг е да ти помагам — каза тя.
Изпълнен с разкаяние, Сано поклати глава и стисна ръцете й в своите.
— За малко не те изгубих заради краля дракон. Не мога да понеса нов риск.
— Но аз смятам, че ако не отида, опасността, която застрашава цялото ни семейство, е по-голяма — Рейко дръпна ръцете си от Сано, който ги пусна с неохота. — Ако не успееш да докажеш, че някой в къщата на Макино е виновен, ще трябва да преследваш или дворцовия управител, или владетеля Мацудайра. Никой от тях не иска да бъде наказан за убийството на близък приятел на шогуна. Всеки от тях би те убил, за да ти попречи да го изобличиш като извършител на престъплението. Може би ти нямаш нищо против да се пожертваш в името на честта, но какво ще стане с Масахиро и с мен?