— Какъв е планът за днес? — обърна се Ибе към Сано.
— Ще проучим миналото на заподозрените от къщата на главния старейшина Макино — отвърна Сано. — Аз ще поема главния васал и актьора. Хирата ще се заеме със съпругата и наложницата.
Хирата хвърли изпълнен с благодарност поглед към Сано, че му предоставяше възможност да се реабилитира след вчерашното фиаско, но Ибе и Отани запротестираха бурно.
— Трябва да търсим повече улики срещу Дакуемон, племенника на владетеля Мацудайра, а не срещу тези хора — заяви гневно Ибе.
— Според мен пък трябва да издирим още улики, доказващи, че убиецът е дворцовият управител Янагисава — побърза да възрази Отани.
Сано усети, че търпението му към надзорниците се е изчерпало. Вече съжаляваше, че се бе оставил Рейко да го убеди да я пусне в имението на Макино, за да следи отблизо обитателите му. Напрегнат и раздразнителен, не бе в състояние да понася повече неприятности от страна на Отани и Ибе.
— Ще правим онова, което кажа аз! — отсече той.
Не спомена, че когато се наложи, възнамерява да разследва също дворцовия управител и Дакуемон. Въздържа се да ги уведоми и за плана на Рейко. Само Хирата и малцина от най-доверените му детективи знаеха, че бе използвал свои връзки, за да уреди назначаването й в имението на Макино. Той заяви на Отани и Ибе:
— Ако искате да видите нещо, което да докладвате на своите господари, тръгвайте.
Той и петима му детективи яхнаха конете си и поеха по улицата. Хирата и другите петима поеха в обратна посока. Отани и Ибе си размениха изпълнени с негодувание погледи. После Ибе прати половината от хората си след Хирата, а с останалите побърза да настигне Сано. Отани също раздели групата си и препусна след Хирата.
— Къде отиваме? — обърна се Ибе към Сано, след като заедно с хората си преминаха през пропускателен пункт в криволичещия, ограден с високи стени пасаж, който свързваше административния район с двореца.
— В щаба на мецуке — отвърна Сано.
Той и придружаващите го оставиха конете си извън двора на двореца. Преминаха през лабиринта от коридори, канцеларии и приемни и се озоваха в помещение, в което прегради от хартия и дърво обособяваха по-малки отделения. Тук служителите търчаха напред-назад между бюра, отрупани със свитъци, кутии за съобщения и принадлежности за писане. Те пушеха лули и внимателно изучаваха окачени по стените карти; разговаряха помежду си приглушено, разменяйки си отривисти реплики. Сано забеляза, че политическият смут бе принудил агентите на мецуке да работят усилено, за да са в течение с развоя на събитията, и ги бе изпълнил с тревога за собствената им съдба.
Докато се озърташе при вратата, агентите забелязаха както него, така и съпровождащите го натрапници. Разговорите постепенно замряха. Сано бързо огледа обърнатите към него лица, но не зърна онзи, когото диреше.
— Търся Тода Иккю — обяви той накрая.
Един облечен в сиво самурай пристъпи напред, отделяйки се от групата агенти, и се поклони на Сано.
— Поздрави, сосакан сама.
Сано отвърна на поклона.
— Поздрави, Тода сан.
Тода, старши агент от разузнаването, имаше толкова неопределена външност, че Сано вечно забравяше как изглежда, макар че напоследък често се обръщаше към него за консултации по текущи разследвания. Той не беше нито висок, нито нисък, нито пълен, нито слаб, нито възрастен, нито млад. В лицето му нямаше нищо, което човек би запомнил — несъмнено преимущество в неговата професия.
— Нека позная — каза Тода. — Дошли сте да търсите помощта ми за разследването на убийството на главния старейшина Макино. И сте довели надзорници, които са ви изпратени от дворцовия управител Янагисава и от владетеля Мацудайра.
Както обикновено, Тода демонстрира отлична информираност за ставащото в бакуфу. Той отмести преградите, разширявайки пространството около бюрото си, и каза:
— Моля, настанете се удобно.
— Благодаря — отвърна Сано.
Той и детективите му коленичиха на пода; Ибе и хората му, както и хората на владетеля Мацудайра се скупчиха около тях. Сано знаеше, че независимо от сърдечното посрещане Тода не се разделяше охотно със сведенията, които притежаваше. Мецуке ревностно охраняваха информацията — основата на тяхната уникална власт. Но Тода не смееше да откаже съдействие за залавянето на убиеца, отнел живота на приятел на шогуна и негов високопоставен служител.
— Ето това тук е досието на Макино. За кого от заподозрените в убийство негови приближени желаете да ви информирам?