Тода седна зад бюрото си и постави ръце върху дебела книга.
— Нека започнем със съпругата и с наложницата му.
Тода разлисти книгата:
— Нямам нищо, вписано за тях, освен датите, на които Макино се е омъжил за Агемаки и е довел Окицу в дома си. До днес не е имало основание да смятаме, че заслужават вниманието ни.
Сано си даде сметка, че действително според бакуфу повечето жени бяха твърде незначителни, за да бъдат забелязвани. В конкретния случай Рейко се бе оказала по-полезна.
— А някакви сведения за актьора?
— Ето го тук — Тода посочи подреден в колона текст.
Роден Юичи, син на собственик на чайна, преди двайсет и пет години. Настоящ артистичен псевдоним Кохейджи, нает в театър „Накамураза“; специализира се в роли на самураи. Познат по-рано като Козакура, работил в театър „Овари“. Няма данни за извършени закононарушения. Считан за безобидна компания на главния старейшина Макино.
Сано запамети информацията, която щеше да използва по-късно.
— С какво разполагате за Тамура?
Тода прехвърли няколко страници, после обобщи:
— Тамура Банзан. Наследствен васал на Макино. Признат майстор в боя с мечове, но опитът му в битки се ограничава до тренировъчния терен — Тода погледна Сано и продължи: — Самурай с неговия вкус към бойни изкуства на тези години обикновено е окървавил меча си поне веднъж. Не разполагаме обаче с подобни сведения за Тамура.
— Досие, в което не фигурират данни за извършено убийство, не го освобождава от отговорност — отбеляза Сано, — нито доказва, че не е способен на подобно действие. Какво можете да ми кажете за отношенията между Тамура и главния старейшина Макино?
— Източници сред приближените на Макино са докладвали за чести кавги между него и Тамура.
— Кавги за какво?
— Макино е имал навика да иска пари от по-низши служители на бакуфу — каза Тода. — Тъй като е разполагал с властта да ги унищожи, ако не му платят, те рядко са му отказвали. Тамура не е одобрявал този негов навик. Освен това не е приемал разпуснатия му живот и безразборните му връзки с жени. Заявявал му е, че ненаситната му алчност за пари и секс е в разрез с нормите на бушидо.
Кодексът на честта на воина постановяваше, че парите са мръсни и са под достойнството на един самурай, който трябва да се издигне над материалните интереси. Освен това самураят трябва да се въздържа от прекалено отдаване на удоволствията на плътта, които го отклоняват от дълга му. Сано мислено отбеляза, че конфликтът между Тамура и Макино се бе задълбочил много повече, отколкото Тамура бе намекнал.
— Как е реагирал Макино, когато Тамура го е обвинил в безчестие? — попита Сано.
— Засегнал се е, което е съвсем обяснимо — отвърна Тода. — Отвърнал е, че интимните му връзки не влизат в работата на Тамура. Така Тамура е трябвало да приеме смирено преценката на Макино и повече да не повдига въпроса. Но той е възприемал грешките на Макино като лична обида. Настоявал е господарят му да си смени навиците. С годините възраженията на Макино и заплахите му стават все по-бурни и невъздържани. Двамата започват да се презират един друг. Но Тамура е компетентен, изключително ценен главен васал. Макино се е нуждаел от него.
— Макино умира, преди проблемите помежду им да доведат до уволнението на Тамура — констатира замислено Сано. — И сега, когато вече го няма, някой от синовете му трябва да заеме мястото му като глава на клана.
Тода кимна, смятайки за достоверно предположението, че Тамура е убил Макино, за да запази поста си и да се сдобие с нов господар, по-стойностен от предишния.
— Но Тамура цени собствената си чест — намеси се Ибе, очевидно недоволен да види как подозренията се съсредоточават върху главния васал, а не върху владетеля Мацудайра. — Той не би извършил върховния грях да убие своя господар.
— Позволете да ви припомня, че има едно положение, в което убийството на господаря е оправдано — заяви Тода.
— Когато господарят представлява такъв непоправим позор, че само неговата смърт може да възстанови честта му — каза Сано. — Ако Тамура е смятал, че случаят е такъв, той би счел за свой дълг да убие Макино.
— Но Тамура не би отнел живота на близък приятел на шогуна — възрази Ибе. — Той не би желал да засегне нашия господар… или да рискува да бъде наказан.
— Който е отнел живота на Макино, се е опитал да прикрие убийството — отбеляза Сано. — Може би е Тамура, който го е сторил, за да избегне последствията.
— Ето ви тук някои новини, които може да предизвикат интереса ви — каза Тода. — Вчера следобед Тамура е дал клетва за вендета.