— Онова, което ви казах, стига, за да ви създаде работа за известно време — Тода отправи към Сано печална усмивка, в която личеше другарят в същата битка за оцеляване. — Ако пак имате нужда от помощ, добре сте дошли, на разположение съм.
Когато Сано му благодари и стана да си тръгва, напрежението в него се усили; опасенията му, свързани с хода на разследването, нараснаха. Същия ден следобед Рейко вече щеше да е наета като прислужница в имението на Макино сред четиримата заподозрени в убийство.
Глава 13
Хирата и другарите му от детективския корпус на Сано яздеха през търговския квартал Нихонбаши. Поради разположените нагъсто магазини от двете страни на тесните криволичещи улички бяха принудени да се движат плътно един до друг, а сновящите наоколо домакини, носачи и работници непрестанно препречваха пътя им. След тях бързаше Отани с хората на владетеля Мацудайра и на дворцовия управител Янагисава. От време на време конете им стъпкваха изнесени навън стоки за продан и тогава собствениците ги обсипваха с крясъци, а майките се втурваха да дърпат децата си от пътя им. Хирата се дразнеше, тъй като групата твърде много биеше на очи заради натрапените надзорници, а и те определено спъваха усилията му да разкрие престъплението. Поне Ибе не беше сред тях да го ядосва. А и разполагаше с едно предимство, което щеше да му помогне да проучи наложницата на главния старейшина Макино: търговецът на име Ракуами, с когото Окицу бе живяла преди това, бе стар негов познат.
Хирата пристигна на тясна улица, очертана от едната страна от внушителен ред заможни къщи със солидни керемидени покриви, ниски пръстени стени и заслонени порти — все жилища на преуспели търговци. От другата страна се издигаше уединена представителна постройка. Зидовете й ограждаха просторна градина, а от стрехите й висяха яркочервени фенери. През отворената порта се виждаше покрита с чакъл пътека, която водеше към парадния вход. От вътре се носеха музика на шамисен и гръмък смях. Детективите и надзорниците се скупчиха около Хирата и в същия момент през портата влязоха шумна група издокарани самураи.
— Какво е това място? — попита Отани.
— Ще видите — отвърна Хирата.
Те завързаха конете си за коловете близо до портата и влязоха в къщата. Отвъд антрето, пълно с обувки и оставени от гостите мечове, се намираше салон, в който върху възглавници се бяха излегнали мъже на различна възраст. Красиви млади жени в пъстри роби сервираха на клиентите питиета, флиртуваха, играеха карти с тях или седяха в скутовете им. Младеж с приятна външност подрънкваше на шамисен, докато момичета обикаляха с подноси храна. Хирата и спътниците му се спряха на прага. В този момент един самурай и едно момиче отидоха заедно при някакъв мъж, застанал до една врата. Самураят пусна монети в ръката на мъжа и момичето го поведе нататък по един коридор, от който се разнасяха кикот, хрипове и стенания.
— Това е незаконен бордей! — възкликна Отани.
— Добро попадение — каза Хирата.
Макар че официално проституцията бе ограничена в рамките на определения с разрешително квартал на удоволствията Йошивара, тя процъфтяваше из целия град. Частни заведения обслужваха мъже, които не можеха да си позволят високите цени на Йошивара или не искаха да пътуват толкова далеч. Това много специално заведение обслужваше най-богатите и видни клиенти.
Един мъж стана и се отдели от групата на гуляещите.
— Поздрави, Хирата сан — извика той.
Беше с обло лице, плешива глава, около шейсетгодишен, приветлив и непринуден. Носеше халат в червено и черно, който откриваше голите му гърди и крака.
— Отдавна не съм ви виждал тук.
— Поздрави, Ракуами сан — отвърна Хирата. — Бизнесът все така процъфтява, както виждам.
— Да, да. Въпреки опитите на полицията да ме арестува и да затвори заведението ми.
Кожата на Ракуами изглеждаше някак мазна и лъщеше, а разтегнатите му в усмивка устни блестяха влажно, сякаш ядеше толкова тлъсти храни, че мазнината бе избила през порите му.
Като млад и неопитен полицай на обход Хирата веднъж бе направил внезапна полицейска проверка на заведението и се бе опитал да приложи закона срещу проституцията извън Йошивара. Той не си бе дал сметка, че Ракуами има високопоставени клиенти, които го закриляха от ревностните поддръжници на този закон. Грешката, която бе допуснал Хирата, му бе спечелила порицание от страна на началника му и своеобразно приятелство с Ракуами.
— На какво дължа честта, която ми оказваш с посещението си? — попита Ракуами. — И няма ли да ме представиш на приятелите си?