Отани избута с лакът Хирата.
— Казвам се Отани — заяви той надуто. — Васал съм на владетеля Мацудайра и провеждам разследване на убийството на главния старейшина Макино.
— Разследването водя аз — намеси се Хирата. — И съм дошъл да те помоля за съдействие.
Ракуами изгледа Хирата и Отани с проницателните си ясни очи. После се усмихна на Отани:
— Ще се радвам да ви помогна с каквото мога.
За свое огорчение Хирата разбра, че Ракуами бе по-загрижен да угоди на пратеник на могъщия владетел Мацудайра, отколкото на един васал на следователя на шогуна.
— Има ли къде да поговорим на спокойствие? — попита Хирата, отстоявайки собствения си авторитет.
— Какво ще кажете за по едно питие — обърна се Ракуами към Отани.
— Не, благодаря — отвърна високо Хирата.
— С най-голямо удоволствие — каза Отани.
— Оттук, моля.
Ракуами поведе Отани към един ъгъл на салона. Хората на Отани и пратениците на дворцовия управител ги последваха. Ракуами настани всички и направи знак на прислужниците, които наляха на гостите чашки саке. Около тях пиршеството беше в разгара си. Детективите погледнаха към Хирата.
— Хайде — подкани ги той.
Вътрешно кипеше от негодувание, докато се промъкваше към Ракуами, а детективите се настаниха в края на групата.
— Сред куртизанките ти имало ли е някога момиче на име Окицу? — обърна се Отани към Ракуами.
— Да — отвърна търговецът и изгаряйки от желание да угоди на Отани, добави: — Купих я от един посредник, който продаваше момичета от село.
Тези посредници обикаляха страната и купуваха дъщери от обеднели селски семейства, за да ги продават на публични домове в града. Най-красивите момичета отиваха в Йошивара срещу висока цена. Останалите се озоваваха в места като заведението на Ракуами, че и по-лоши.
— Окицу беше много сладка — похотливата усмивка на Ракуами подсказваше, че той самият се бе възползвал от прелестите й. — Надявам се, че не се е забъркала в нещо нередно?
— Заподозряна е в извършване на престъпление — заяви Хирата.
— Не думай! — изгледа го Ракуами и отново се обърна към Отани: — Не мога да повярвам, че малката Окицу може да има нещо общо с това убийство.
— Никога ли не е създавала проблеми? — попита Отани.
— Не, изобщо. Беше мила и покорна. Всички я харесваха. Беше много популярна сред гостите ми.
— Това би трябвало да е достатъчно, за да изясниш каквито съмнения имаш относно характера й и да я поставиш извън подозрение — заяви Отани, благоволявайки да се обърне към Хирата.
— Разбира се, че Ракуами ще говори само хубаво за нея — възкликна гневно Хирата. — Той не би желал да му излезе име, че наема съмнителни момичета.
Отани и Ракуами си размениха погледи, в които се четеше възмущение от изблика на Хирата. Ракуами каза:
— Хирата сан, възприемаш живота твърде сериозно. Трябва да се отпуснеш — той подвикна към едно предизвикателно момиче в ярко розово кимоно: — Ела да позабавляваш моя млад приятел.
Момичето коленичи зад Хирата и започна да масажира раменете му.
— Остави ме на мира! — нареди й Хирата.
Другите мъже взеха да се подсмихват на неудобството му. Дори детективите с усилие спотаиха усмивки, когато момичето продължи да го обсипва с ласки. Ракуами му се подиграваше пред всички и това го разгневи още повече. Явно някогашният му приятел си връщаше за онази отдавнашна внезапна проверка. С категоричен жест Хирата отстрани момичето и се обърна към Ракуами:
— Главният старейшина Макино тук ли се запозна с Окицу?
— Да. Макино бе редовен гост в заведението ми. А Окицу бе едно от любимите му момичета.
Макар че Ракуами все още се забавляваше за сметка на Хирата, нотка на предпазливост в тона му подсказваше, че той предпочиташе да не обсъжда отношенията между Макино и Окицу. Надушвайки следа, Хирата каза:
— А Макино беше ли сред любимите клиенти на Окицу?
— Да, че и повече — отвърна Ракуами.
Хирата го погледна с подозрение.
— Окицу е била красиво младо момиче, а Макино — стиснат грозен старец. Но въпреки това го е харесвала?
— Много.
Ракуами вече не се усмихваше; поведението му стана отбранително. Отани се намръщи.
— Той си е плащал за нейното благоразположение, така че тя е била принудена да го обслужва, но това й е доставяло удоволствие, защото го е харесвала — обобщи Хирата с презрителен скептицизъм.
— Е, добре, не й допадаше особено. Но това беше без значение. Тя се държеше много мило с него — лицето на Ракуами вече лъщеше от пот.
— Могат ли момичетата и слугите ти да потвърдят онова, което ми каза? Идете да ги разпитате — нареди той на детективите си.