— Чакайте!
Ракуами вдигна ръка, макар че му бе неприятно да разтуря веселбата. Хирата даде знак на детективите да спрат. Ракуами каза с неохота:
— Първия път, когато Макино пожела компанията на Окицу, тя ме помоли да не я пращам при него. Каза ми, че я плашел. Само като го видела, и й призлявало. Каза, че не можела да го понася. Но аз я предупредих да гледа да му угоди, защото е важен клиент.
— И тя така му е угодила, че той си я е пожелал само за себе си — заключи Хирата, доволен, че най-накрая бе спечелил надмощие. — От тебе ли я купи? — Ракуами кимна и Хирата продължи: — Окицу как прие идеята да бъде наложница на мъж, който я отблъсква и отвращава?
Погледът на Ракуами зашари из стаята, избягвайки Хирата.
— Това бе изгодна възможност за Окицу. Когато моите момичета станат твърде стари, за да привличат клиенти, аз трябва да ги освободя. Не мога да си позволя да ги издържам, ако не печелят пари. Много от тях завършват като просякини на улицата. А да попадне на богат и влиятелен мъж, като Макино, за Окицу това означаваше осигурено бъдеще.
— Но тя не е искала да живее с него — възрази Хирата, схващайки истината, която Ракуами толкова се стараеше да скрие.
— Тя е млада и глупава — изсумтя презрително Ракуами. — Не знае какво е най-добро за нея. Казах й, че Макино ще й осигури хубав дом. И ще й се налага да обслужва само един мъж вместо мнозина.
— Какво се случи, когато Окицу разбра, че я продаваш на Макино?
Ракуами се поколеба, облизвайки влажните си устни.
— Сигурен съм, че има някой друг тука, който ще ми каже — Хирата понечи да се изправи, а детективите го последваха.
С гримаса на раздразнение Ракуами отстъпи:
— Окицу опита да се самоубие — отвърна той с приглушен равен тон, за да не чуят гостите.
— Как? — попита Хирата, след като той и детективите се бяха върнали на местата си.
— Скочи в канала зад къщата и се опита да се удави — отвърна Ракуами. — Но някакъв лодкар я спасил. На следващия ден я изпратих в къщата на Макино.
Отани се намеси в разговора:
— Това не е от значение. Момичето е опитало да нарани себе си, не Макино. Не сме чули нищо, което да предполага, че го е убила.
— Може би главният старейшина се е държал зле с нея, докато са живели заедно — предположи Хирата. — Нищо чудно да е искала да се отърве от него и да е решила, че е по-добре, вместо да отнема собствения си живот, да убие Макино.
— А може би си измисляш истории, на които ти се ще да вярваш — присмя се Отани на Хирата, след което се обърна към Ракуами: — Благодаря ви за съдействието. Няма да ви безпокоим повече.
Той и хората му станаха, същото сториха и пратениците на дворцовия управител. Ракуами скочи на крака, поклони се дълбоко и се усмихна, слагайки с облекчение точка на разпита на Хирата.
— За мен е удоволствие да ви услужа — заяви той на Отани. — Може би ще ми окажете честта да ме посетите някой друг път?
С широк жест той предложи на Отани своите момичета, храна, питиета и музика.
— Непременно — отвърна Отани.
Хирата и детективите му също станаха, но Хирата каза:
— Ние няма да тръгваме още. Първо ще проверим какво имат тук да ни кажат за Окицу.
Той започна да отделя момичетата и прислугата от гостите, които побързаха да се отдалечат, за да не бъдат замесени. Ракуами наблюдаваше всичко това с безпомощно възмущение. Хирата изпитваше злорадо удоволствие да го притесни и в същото време да принуди Отани и останалите да наблюдават една досадна поредица от разговори. И макар че от тях не разбра нищо по-различно от онова, което им бе казал Ракуами, Хирата почувства облекчение, че въпреки спънките от страна на Отани бе установил наличие на мотив за убийство у Окицу. Поне вече имаше какво да докладва на Сано. Най-накрая той и групата му напуснаха къщата. Когато излязоха навън, за да си вземат конете, Отани го дръпна настрана и му заговори с поверителен тон:
— Има нещо, което трябва да ти кажа, за ваше добро е!
Хирата го изгледа предпазливо.
— Сосакан сама прави голяма грешка, като води разследването по този начин — заяви Отани. — Ако следвате тази улика, двамата ще се провалите. Направете си услуга. Обединете си усилията с моите. Запазете собственото си бъдеще.
— Нима искате да кажете, че трябва да пренебрегна желанието на моя господар да се установи истината и да заговорнича с вас, за да уличим дворцовия управител и да получа възнаграждение от владетеля Мацудайра? — Хирата се втренчи изумен в подутото лице на Отани.
— Няма защо да го изричаш тъй открито — упрекна го Отани.
Отани се опитваше да подрони лоялността му към Сано! Вбесен, Хирата изпита желание да се нахвърли върху него, задето обиждаше него и критикуваше преценката на Сано. Но той не биваше да обижда Отани и да рискува да въвлече Сано в още неприятности.