— Остави си нещата тук.
Рейко сложи вързопа и наметалото си в едно от многобройните отделения с дрехи и разни други лични неща на прислугата. Усети острата воня на урина и изпражнения от тоалетните отвън. При мисълта, че ще спи в такова претъпкано помещение, което бе в окаяно състояние, се почувства физически зле.
Ясуе я преведе през различни постройки, като всеки път назоваваше каква им е функцията, след което я запозна с правилата на домакинството:
— Прислужниците трябва да бъдат колкото е възможно по-невидими и безшумни. Не се приближавай до семейството на главния старейшина Макино, до васалите или гостите му, ако не те помолят да им сервираш. Не разговаряй с тях, ако те не разговарят с теб.
„До тук с надеждата да подхвана разговор със заподозрените и да се опитам да установя вината или невинността им“, помисли си Рейко. Двете с Ясуе вървяха по пътека към градина с камъни, бял пясък и храсти, и насред градината видяха наполовина дървена постройка с капаци на прозорците и просторна веранда.
— Това са личните помещения — каза Ясуе.
Рейко се взря с интерес в мястото, на което бе извършено престъплението, и в този момент забеляза една жена, която се движеше плавно по закрития проход към постройката. Слаба, елегантна, прехвърлила четирийсетте, тя отговаряше на описанието на Сано за Агемаки — вдовицата на главния старейшина Макино. После дойдоха едно младо хубаво момиче и младеж с впечатляваща красота. Рейко заключи, че това по всяка вероятност бяха наложницата Окицу и актьорът Кохейджи. Тя проточи врат, изгаряща от любопитство да види по-отблизо заподозрените в убийство, които бе дошла да наблюдава. Но те бързо изчезнаха в личните помещения.
— Нямаш право да влизаш там без позволение — предупреди я Ясуе. — Ела сега.
Рейко нямаше друг избор, освен да остави икономката да я отведе, следвайки я с бърз ход. Отидоха в кухнята — просторно помещение, където огнищата пламтяха и изпълваха стаята с дим и пара. Около врящи гърнета и нарязана сурова риба се суетяха мъже готвачи и крещяха нареждания на момчета, които поддържаха огъня, и на момичета, които бързо нареждаха чиниите върху подноси и ги пълнеха, сипвайки с един черпак.
— Има гощавка за видните гости, дошли на поклонението на главния старейшина Макино — поясни Ясуе. — Можеш да помогнеш тук.
Тя настани Рейко на една маса, където прислужниците с бясна скорост кълцаха зеленчук. Подаде на Рейко един нож и я остави. Рейко бе слисана, защото не бе очаквала да върши кухненска работа.
Един слуга й хвърли китка грамадни бели репички. Без да знаеше кой знае какво за готвенето, тя непохватно наряза на филийки една репичка. Ножът се отплесна й поряза пръста й; кръвта й оцвети репичката. Слугините, които работеха до нея, изобщо не я поглеждаха. И двете бяха по-възрастни жени със загрубели от тежък труд лица.
— Разбрах, че господарят на тази къща е убит — подхвърли тя. — Да сте чули или видели нещо?
Те се смръщиха, без да спират майсторски да боравят с ножовете. Едната каза:
— Наредено ни е да не говорим за това. Не го споменавай повече… или някой ще загази заради теб.
Още правила, които я отклоняваха от целта! Рейко въздъхна отчаяно, избърса потта от челото си и с мрачно изражение продължи да реже репички. Имаше чувството, че бяха минали часове, когато Ясуе се появи отново.
— Господарките са поръчали храната — заяви тя на Рейко. — Можеш да помогнеш в сервирането.
Рейко бе доволна да напусне кухнята заедно с още две слугини, определени за същата задача. С тежки подноси в ръце, отрупани с покрити блюда, те поеха една след друга по закрития коридор към личните помещения. Стражите ги пуснаха вътре. Рейко потръпна от вълнение. Тук можеше да разкрие истината за смъртта на главния старейшина Макино.
— Ти иди при господарката Агемаки — каза й едната от прислужниците. — Стаята й се намира ей там.
Те завиха зад един ъгъл и изчезнаха от погледа й. Рейко продължи напред с подноса в ръце и стигна до една отворена врата. Надзърна в стаята и видя, че вдовицата е съвсем сама. Точно се канеше да влезе, когато нечия ръка внезапно я сграбчи така силно, че тя се стресна.
— Трябва да коленичиш, когато влизаш в стаята! — изсъска в ухото й Ясуе.
Тя цапна Рейко по главата и се отдръпна. Стъписана, Рейко застина намясто с писнали от удара уши. Беше забравила изискванията за прислугата и изобщо не подозираше, че Ясуе я бе проследила. Възрастната жена се движеше безшумно като котка. Рейко коленичи и с усилие пое напред през прага към вътрешността на стаята. Агемаки седеше втренчена в празното пространство, погълната от собствените си мисли. Въодушевена, че се бе озовала тъй близо до обекта на своя интерес, Рейко се надигна, примъкна се до Агемаки и постави подноса до нея.