Вдовицата остана безмълвна; не погледна нито Рейко, нито храната. Рейко се запита дали да посмее да я заговори. Дали Ясуе дебнеше наоколо, за да се увери, че новата прислужница се подчинява на правилата? Рейко взе да отваря капаците на блюдата върху подноса, докато чакаше някакъв знак от Агемаки.
— Можеш да си вървиш — каза Агемаки с отсъстващ глас.
Ръцете на Рейко трепнаха.
— Не ме ли чу? — попита рязко Агемаки. — Махай се!
Колкото и да й бе неприятно да пропусне тази възможност да подири информация, Рейко се подчини смирено. Отвън пред вратата се поколеба, тъй като не й се искаше да си тръгне, без да е свършила нищо. Отнякъде долиташе музика, изпълнявана на шамисен, чуваха се мъжки глас, който пееше, и женски кикот. Тя се промъкна нататък по коридора и надникна в една стая, където актьорът Кохейджи забавляваше наложницата Окицу и прислужниците. Рейко си каза, че едва ли някой щеше да забележи отсъствието й, ако за момент хвърлеше поглед на местопрестъплението. Може би щеше да намери нещо, което Сано и детективите бяха пропуснали.
Тя пое бързешком нататък по коридора, където, както бе разбрала, се намираше стаята на главния старейшина Макино. Отвори предпазливо вратата, шмугна се вътре, затвори отново и огледа преценяващо обстановката. Неприветлива, без мебели, тя внушаваше усещането за зловеща атмосфера на споходено наскоро от смърт място. Отправи поглед към подиума, където бе лежало мъртвото тяло на Макино, и потръпна. Отвори шкафовете покрай стените, но установи, че всички отделения вътре са празни. Някой бе отнесъл вещите на покойника. В следващия миг забеляза тесен отвесен процеп между две секции с рафтове. Обзета от нарастващо напрежение, тя инстинктивно мушна пръст в процепа. Върху страничната стена напипа вдлъбнатина. Натисна я и завъртайки се, едната половина излезе напред, а другата потъна в тъмното пространство зад стаята. Беше открила тайно помещение!
Изгаряща от нетърпение, надзърна вътре.
В нея се бяха втренчили човешки фигури. Рейко с мъка потисна писъка си. Но фигурите стояха неподвижни и не издаваха нито звук. Погледна ги повторно и тогава установи, че главите им бяха отпуснати под неестествен ъгъл, а крайниците им висяха свободно под робите им. Бяха кукли в човешки бой, които висяха на куки. Озадачена, Рейко се осмели да влезе в помещението, което миришеше на пот и застояло. Преброи десет кукли, всичките жени. Имаха красиви лица, направени от майсторски издялано и боядисано дърво; всички носеха изискани перуки и скъпи копринени кимона на шарки. Рейко забеляза, че над всяка фигура имаше надпис: „Такао от Великия Миура“, „Отова от Мацуба“… Куклите изобразяваха различни куртизанки от квартала на удоволствията Йошивара.
Недоумението на Рейко отстъпи място на разбиране. Бе чувала истории за мъже, притежаващи „форми“ — фигури на жени, които им доставяли сексуална наслада. Изживявали отново удоволствието, като се любели с фигурите. Навит футон в ъгъла и бегъл поглед под робата на една от куклите потвърдиха предположението й, че главният старейшина Макино е имал тази странна привичка. Тялото на куклата, оформено от кожа с пълнеж, имаше в слабините отвор, запълнен с варени и смачкани на каша репички, използвани за имитация на тъканта на женски гениталии.
Рейко сбърчи нос при възкиселата миризма, лъхаща от кашата, представяйки си как Макино се съвкупява с фигурата от кожа върху футона. Отстрани забеляза рафт, отрупан със свитъци. Отвори няколко и откри, че са картини на двойки в еротичен акт. На места изображенията бяха осеяни с безцветни петна. Под рафта намери два сандъка от лаково дърво и надзърна в тях. В единия откри дървени сопи, обвити я с кожа, върху навито въже. Привичките на Макино очевидно включваха ритуално насилие по време на секс. В другия имаше девет различни по големина нефритени фалоса, които приличаха на истински. Бяха поставени в специален улей в подплатеното дъно. Последният, десетият улей някога бе съдържал огромен фалос. Рейко си спомни какво й бе казал Сано за огледа на трупа на главния старейшина. Възможно ли бе липсващият фалос да е причинил аналното нараняване… и смъртоносния побой? Ако е така, значи убиецът на Макино е някой, който е знаел за съществуването на това тайно помещение. Може би този някой бе една от жените, които Рейко бе дошла да наблюдава тайно.