Внезапно долови приближаващи по коридора предпазливи стъпки и замръзна ужасена. Вратата на стаята се плъзна встрани. Не биваше да позволи някой да я намери тук! Тя натисна рафтовете, затваряйки входа към тайното помещение и себе си зад подвижната стена. Стъпките вече прекосяваха стаята. Рейко видя нечий пръст да се вмъква между рафтовете и да натиска вдлъбнатината. Сърцето й заседна в гърлото, когато тайната врата се завъртя и се отвори. Тя бързо се скри зад едното крило.
В стаята влезе самурай с вързоп в ръка. Рейко затаи дъх, надникна предпазливо иззад вратата и го проследи с поглед. Той коленичи пред сандъка с нефритените фалоси. Вдигна капака и разгъна вързопа си, който представляваше дебела завивка, увита около цилиндричен предмет. Самураят го постави в празния улей на дъното на сандъка. После затвори капака и се изправи. На излизане от помещението мина съвсем близо до Рейко. Тя го разпозна от описанието на Сано — беше Тамура, главният васал на Макино. Рафтовете отново се завъртяха и се затвориха. Рейко въздъхна в трескаво облекчение, докато слушаше как Тамура излизаше от стаята на главния старейшина.
Още първия ден от пребиваването си тук вече бе открила доказателства, които отклоняваха подозренията от двете воюващи фракции и ги пренасочваха към най-близкото обкръжение на Макино. Ако оръжието, използвано върху главния старейшина, бе този фалос, тогава поведението на Тамура предполагаше, че убиецът е той. Възможно бе да е скрил оръжието след извършеното престъпление и да е решил, че сега е подходящото време да го върне на мястото му. Рейко нямаше търпение да разкаже всичко на Сано.
Но сега изведнъж си даде сметка, че музиката беше спряла. Вече не чуваше и хихикането на прислужниците — вероятно си бяха отишли. Не биваше повече да се бави. Измъкна се от скривалището и върна рафтовете в предишното им положение. Когато излезе от личните помещения, пазачите я изгледаха с подозрение. Тя пое бързо по пътеките и покритите коридори между постройките към кухнята тъй въодушевена, че мисълта за изнурителната работа, която я очакваше, изобщо не я вълнуваше. Но докато прекосяваше градината, Ясуе изникна тъй неочаквано, все едно се бе появила от нищото. Изгледа я навъсено, сграбчи я за ръката и попита рязко:
— Къде беше?
— Заблудих се.
Ясуе изсумтя недоверчиво.
— По-скоро си шпионирала наоколо.
Тя измъкна тоягата изпод пояса си и я стовари три пъти върху гърба на Рейко, която падна на колене и опряла длани в пода, извика от болка и гняв.
— Ще те наблюдавам постоянно — предупреди я Ясуе. Сграбчи я за яката и я дръпна силно, изправяйки я на крака. — Не го забравяй, когато тръгнеш пак да душиш наоколо. А сега ще ти намеря достатъчно работа, та да нямаш време да създаваш неприятности.
Рейко с тъга осъзна, че вече си бе създала един враг. Все пак се надяваше, че ще съумее да остане достатъчно дълго в имението, за да разкрие истината относно смъртта на главния старейшина Макино.
Глава 15
— След като трябва да разследвате този актьор, не е ли по-добре да започнете от мястото, където е давал представления? Току-що подминахме „Накамураза“, ако случайно не сте забелязали — обърна се Ибе към Сано, докато двамата, съпровождани от своя антураж, яздеха през района на театър „Сарууакачо“.
Той махна с ръка към един от театрите на широката улица. Афиши на фасадата му изобразяваха Кохейджи и обявяваха заглавието на пиесата: „Любовните приключения на един самурай от Едо“. Мъж и жени се редяха на опашка пред будките за билети край този и останалите театри. От прозорците на горните етажи се носеха аплодисменти, песни и смях.
— Ще тръгнем от мястото, където Кохейджи е започнал кариерата си — отвърна Сано.
Интуицията му подсказваше, че там щеше да научи повече, но не си направи труда да обясни това на Ибе или на хората на владетеля Мацудайра, които бяха против това той да следва някакви свои предчувствия, вместо да се занимава със заподозрените, чиято вина според тях трябваше да докаже. Той отведе групата в „Кобикичо“ — един по-малък театрален квартал. Тук театрите бяха невзрачни и неугледни, а публиката се състоеше изцяло от мъже. Те се тълпяха в чайните, пиеха саке, играеха карти и залагаха на бой с петли. Други изпълваха улиците в дирене на различни забавления. Собствениците на близките чайни се втурнаха навън да поздравят Сано и антуража му.
— Ще желаете ли компаньон за вечерта?
— Мога да ви уредя с най-красивите актьори!
— Една жълтица, и ще е ваш от падането на завесата до разсъмване на следното утро!