Върху лицето на собственика се изписа неопределено изражение.
— Сигурно. И да не е било тук, станало е в някоя от чайните наоколо. Така е обикновено.
Сано взе да се съмнява, че мъжът действително си спомня кой е Кохейджи, какво оставаше за нещо повече. Онова, което бе казал за Кохейджи, се отнасяше за почти всички актьори.
— Това не ни говори нищо — заяви Ибе ядосано.
Хората на владетеля Мацудайра също изразиха мнение, че Сано трябва да приключи разговора. На сцената Ебисуя нагласяваше новото платно. Той улови погледа на Сано и кимна към задната врата.
— Можем да тръгваме тогава — каза Сано, спечелвайки одобрителни кимвания от хората на Мацудайра и изпълнен с подозрение поглед от Ибе.
Пред театъра Сано каза на детективите си:
— Идете да поговорите с хората из района и вижте дали знаят нещо за Кохейджи.
Детективите се разделиха и поеха надолу по улицата. Хората на Мацудайра и Ибе поеха по петите им. Сано се обърна към Ибе:
— Моля да ме извините за момент.
Той пое нататък по алеята между постройката на театъра и съседната чайна, все едно възнамеряваше да използва тоалетната. Плътно до стената бе застанало младо момче с вдигнато над кръста му кимоно. Стенещ и пръхтящ самурай проникваше на тласъци в голите му задни части. Сано се промъкна покрай двойката и зави зад ъгъла. Зад театъра имаше вонящи отходни места в открити дървени клетки. Близо до тях се въртеше оннагата. В първия момент Сано не го позна — бе свалил перуката си, женските одежди и грима. Сега Ебисуя носеше черна роба и бе с ниско подстригани коси. От лулата между пръстите му се виеше дим.
— Имаш да ми кажеш нещо за Кохейджи ли? — попита Сано.
— Ще ви помогна, ако и вие ми помогнете.
Бе минал трийсетте — вече остаряваше твърде много, за да храни някакви надежди, че ще стане звезда. Протегна ръка за пари и Сано видя по нея белези — от саморъчно нанесени рани с нож, целящи да убедят покровителите му в любовта му към тях. Вероятно и той също както много други актьори по такъв начин се бе опитвал с нежности да убеди мъже да го откупят от театъра, който притежаваше актьорите така, като бордеите — куртизанките. Освен това остаряваше и скоро вече нямаше да може да привлича и покровители. Чертите му бяха красиви, но сковани заради отчаянието, което го бе принудило да се пазари със служител на Токугава.
— Говори! — заповяда му Сано. — Ако информацията ти е ценна, ще платя.
Ебисуя кимна мрачно и отдръпна ръката си.
— Не обичам да разказвам истории за колеги, но имам да си връщам на Кохейджи. Когато го наеха, аз бях стажант в театър „Овари“. Преди да дойде, получавах най-добрите роли. След това Кохейджи взе да играе главните роли, които трябваше да бъдат мои. Той не е по-талантлив от мен… просто го бива повече да се слага на подходящите хора.
— Такива като главния старейшина Макино ли?
— И той наред с останалите. Кохейджи умееше да става любимец на публиката, и то не само заради изпълненията си на сцена. Искаше да си намери покровител, който да му купи главните роли в някой престижен театър.
„Значи в миналото Кохейджи е имал любовни връзки с мъже“, помисли си Сано. Вероятно бе излъгал, когато бе заявил, че не е имал сексуална връзка с главния старейшина Макино. А в такъв случай можеше спокойно да е излъгал, че не е бил с него в нощта на убийството.
— Знаеше как да доставя удоволствие на мъже, макар че предпочита жени — продължи Ебисуя. — Предлагаше на клиентите си хубава сумата.
Чрез сумата Кохейджи бе задоволявал клиентите си с цената на незначителни неудобства за самия него.
— Неговата сумата ли му спечели покровителството на главния старейшина Макино?
Ебисуя изгледа Сано с изражение, от което ставаше ясно, че презрително отхвърля подобна идея.
— Главният старейшина Макино не практикуваше любов с мъже. Не това бе причината да плати на „Накамураза“ да наеме Кохейджи и да го направи знаменитост.
— А защо тогава?
— Кохейджи бе намерил начин да привлича мъже, които не желаеха секс с него. Макино бе един от тях. Той харесваше специалните изпълнения, които Кохейджи предлагаше, след като театрите затвореха през нощта.
— И какви бяха тези изпълнения? — попита Сано заинтригуван.
— Кохейджи наемаше проститутка и я обладаваше пред клиентите си. Те всички бяха богати, полово немощни старци, които вече не можеха да правят любов. Вместо това гледаха как се люби Кохейджи.
Сано си представи как чисто голи, Кохейджи и жената се съвкупяват, а старците ги гледат с набръчкани лица, с изписана върху тях жажда да съпреживеят чуждото сексуално удоволствие.
— Значи главният старейшина Макино е станал покровител на Кохейджи, след като е наблюдавал такъв акт?