„Когато Кохейджи вече е заподозрян в тежко престъпление, а Ебисуя може да му навреди най-много“, помисли си Сано.
— Смятате ли, че историята ми си заслужава заплата? — попита Ебисуя, протегна ръка и размърда пръсти.
— Времето ще покаже — отвърна Сано, но отвори кесията, която носеше на кръста си, и подаде една жълтица от скътаните там специално за подобни случаи.
Ебисуя подхвърли монетата във въздуха, после я улови и я стисна в юмрука си.
— Хиляди благодарности. Успех в разследването. Дано Кохейджи си получи заслуженото.
Той изтупа пепелта от лулата си и стъпка искрите с крак. Отвори задната врата на театъра и се шмугна вътре. Сано пое надолу по алеята към улицата и завари Ибе да го чака пред театъра.
— Вече почнах да си мисля, че сте ми избягали — каза Ибе.
— Съжалявам, че се забавих толкова.
Сано реши да не разправя на своя надзорник какво бе научил от Ебисуя. Горко му, ако дворцовият управител научеше, че бе скрил информация! Но в същото време той се опасяваше какво би могъл да стори Янагисава на информатор, чиито сведения можеха да оневинят владетеля Мацудайра. Сано допускаше, че е възможно да открие убиеца на Макино и въпреки това да не може да докаже вината му, защото очевидците ще са изчезнали по най-мистериозен начин.
— Сега ще отидем в театър „Накамураза“ и ще видим какво имат да ни кажат хората там за Кохейджи, докато детективите ми си свършат работата — каза той.
Щом двамата с Ибе се метнаха на седлата, Сано вдигна поглед към небето над крещящите театрални афиши. Ясното следобедно слънце бе още високо, но бе почнало да се снижава на запад. Рейко вече трябваше да е наета в къщата на главния старейшина Макино. Сано се запита какво ли правеше там съпругата му. Опитваше се да се съсредоточи върху собствената си задача и да не дава воля на страховете си за Рейко, но не успяваше да ги изтика от съзнанието си. Разказът на Ебисуя насочваше подозренията към един мъж, който се намираше твърде близо до нея. Макар че се предполагаше да шпионира жените, тя неминуемо щеше да си пресече пътищата с Кохейджи, чиито дивашки пориви бяха наранили сериозно най-малко един човек. А ако убиецът е Кохейджи, най-вероятно той бе имал партньорка по време на престъплението и впоследствие — съучастница при прикриването на следите, не по-малко заинтересувана да скрие истината за смъртта на Макино.
Ден по-рано Сано щеше да се зарадва, че бе открил доказателства, които отклоняваха подозренията от владетеля Мацудайра и дворцовия управител. Сега обаче заради безопасността на Рейко трябваше да се надява, че убиецът е от една от двете враждуващи фракции.
Глава 16
Дворцовият управител Янагисава и владетелят Мацудайра коленичиха с лице един към друг в голямата приемна на двореца. До дворцовия управител седеше главният му васал Мори; до владетеля Мацудайра бе племенникът му Дакуемон. Зад всяка от двете двойки стояха помощници и въоръжени стражи. Янагисава прочете заплаха в суровите лица на владетеля Мацудайра и Дакуемон; той долови в атмосферата възпламеняващия мирис на треската преди битка. Нито високият му ранг, нито телохранителите му можеха да му гарантират сигурността. Законът, забраняващ ваденето на оръжия в границите на крепостта, изглеждаше твърде слаба бариера за насилието. Освен това между поддръжниците на владетеля Мацудайра зърна едно лице, на фона на което останалите загубиха очертания.
Полицейският началник Хошина седеше на първия ред точно зад господаря си. Той гледаше Янагисава с жестоко, войнствено предизвикателство. Янагисава отклони поглед от своя някогашен любовник, когото още обичаше страстно и за когото тъгуваше всеки миг.
— Защо свикахте това съвещание? — попита той владетеля Мацудайра с преднамерено невъзмутим тон.
— Реших, че е време да си поговорим за бъдещето — отвърна Мацудайра с тон, подхождащ на неговия.
Беше ли това намек, че владетелят Мацудайра желаеше да преговаря за примирие? Макар че имаше сериозни съмнения относно възможността да изгладят противоречията си по мирен начин, Янагисава бе готов да опита. Точно днес тайните му агенти му бяха пратили вест за пристигащи в Едо нови вражески войски. С времето собственото му положение ставаше все по-несигурно, а позициите на владетеля Мацудайра укрепваха.
— Много добре — каза той. — Нека разговаряме.
Владетелят Мацудайра кимна:
— Ако нещата продължават да се развиват в тази посока, войната става неизбежна.
— Така е — Янагисава усети пронизващия поглед на Хошина.
Даде си сметка, че владетелят Мацудайра бе наясно с враждата помежду им и бе довел Хошина да му изпъва нервите.