— Никой не е неуязвим — намеси се Дакуемон. — Наистина ли желаете да се изложите на риска да умрете в битка, уважаеми дворцов управителю?
На младежкото му лице бяха изписани лукавство и неутолима амбиция. Той подмина гримасата на недоволство върху лицето на чичо му от това, че бе прекъснал разговора. Подигравателната му усмивка заклеймяваше Янагисава като страхливец, чийто ужас от смъртта надхвърляше жаждата му за върховна власт. Янагисава втренчи гневен поглед в него. Владетелят Мацудайра вдигна ръка, за да принуди племенника си да замълчи.
— Нека приемем, че никой от нас не иска да умре — каза той. — Но нямаме никакво основание да смятаме, че на оцелелия ще му е лесно. Историята е показала, че резултатът от една гражданска война води до повсеместна бедност, глад и размирици. Да се управлява страна в такова състояние, би била жалка награда за победителя.
Янагисава присви очи. Без съмнение владетелят Мацудайра не очакваше да го убеди да се оттегли, защото не си заслужаваше да спечели една опустошена от война страна.
— А победителят няма да управлява без противници — отбеляза Дакуемон, без да се стряска от авторитета на чичо си. — Какво ви кара да смятате, че ще можете да държите нашите съюзници… или вашите изцяло под собствената си власт?
Той се усмихна, омаловажавайки шансовете на Янагисава да задържи страната под контрол дори и ако победеше владетеля Мацудайра.
— А теб какво те кара да смяташ, че вие бихте се справили по-добре от мен? Имаш безспорна дарба да обиждаш хората.
Янагисава си наложи да остане спокоен. Безцеремонният напорист младок му вадеше душата по-успешно и от владетеля Мацудайра.
— Племенникът ми не искаше да ви засегне, уважаеми дворцов управителю. Моля да го извините. Не съм ви извикал тук да се заяждам с вас. Надявах се, че бихме могли да намерим начин да избегнем една нежелана и от двама ни война.
Янагисава би се сражавал с владетеля Мацудайра до смърт, но от страх за живота си бе склонен да преговаря. Знаеше прекрасно, че не бива да позволява с поривите на сърцето му да влияят върху политическите му решения, но въпреки това не можеше да не се надява, че ако обявяха примирие, двамата с Хошина някак си можеха да се одобрят.
— Да предположим, че и според мен мирът е за предпочитане пред войната — каза той предпазливо. — Какви условия бихте предложили?
Бърза размяна на погледи между Дакуемон и чичо му издаде взаимното им удовлетворение, че бяха подмамили дворцовия управител да преговаря.
— Предлагам и двамата да разпуснем армиите си — каза владетелят Мацудайра. — След това ще предприемем нужните промени в правителството.
— Какви промени? — попита Янагисава.
Той подуши неизгодна сделка подобно на приближаващ неблагоприятен вятър.
— Уемори Йоичи ще бъде повишен на мястото на главния старейшина Макино — отвърна владетелят Мацудайра. — Свободното място в съвета на старейшините ще бъде попълнено от Гото Каемон.
Слисан, Янагисава се втренчи в събеседника си, без да може да повярва на чутото. Той бе очаквал владетелят Мацудайра да му предложи поне някакви отстъпки, а той му съобщаваше намеренията си да запълни най-висшия управителен орган на страната със свои верни поддръжници!
— Освен това — добави владетелят Мацудайра — племенникът ми Дакуемон ще бъде назначен за глава на режима. Той ще надзирава отношенията между шогуна и чиновниците му.
Дакуемон се изпъчи самодоволно. Янагисава се вцепени от възмущение. Тези промени щяха да предоставят на владетеля Мацудайра и Дакуемон пълен контрол над бакуфу!
— Това е твърде едностранчиво предложение — заяви той язвително. — А какво ще получа аз за съгласието си?
— Ще си запазите поста на дворцов управител, жилището си и личното си богатство.
Макар че владетелят Мацудайра говореше така, сякаш му поднасяше щедър дар, Янагисава не бе подготвен да се съгласи на условия, която щяха да го превърнат в бледа сянка на самия него.
— Условията ви са неприемливи! — отсече той гневно. — Фактът, че изобщо допускате, че бих обмислил предложението ви, за мен е грозна обида.
Той скочи на крака. Задрънчаха мечове и заскърцаха брони — хората му, седнали зад него, се размърдаха.
— Край на дискусията — обяви Янагисава.
Владетелят Мацудайра и Дакуемон също се изправиха.
— Не бързайте толкова да отхвърляте предложението ни — каза владетелят Мацудайра. Цялата му престорена готовност за помиряване изчезна; маниерът му стана властен и категоричен. — Това е най-доброто, което можете да получите.
— Ще си поема риска — Янагисава се отправи към вратата.