— Не можете да спечелите война срещу нас — заяви Дакуемон. След като лукавите му подмятания не успяха да сплашат Янагисава, той премина към открити заплахи. — Ще ви смажем като насекомо!
Янагисава се опасяваше, че Дакуемон бе прав. Той никога не бе командвал мащабна война и талантът му за политика не можеше да компенсира липсата на воински опит. При все това нетърпението на враговете му да сключат примирие му вдъхваше смелост. Те също не бяха водили война.
— Ако бяхте толкова сигурни, че ще ме победите, не бихте свикали това съвещание — каза той и погледна Дакуемон право в очите. — А един човек в положение, тъй уязвимо, както твоето, би трябвало да разполага и с по-добър начин от този да заплашва управляващия разузнавателните служби.
Владетелят Мацудайра бе объркан от тази забележка, но чертите на Дакуемон се изостриха от предпазливост. Янагисава се усмихна, докато наблюдаваше как младежът изведнъж си спомни, че има своите опасни тайни, и се питаше доколко Янагисава бе наясно с тях. Но вместо да разкрие картите си, Янагисава избра да запази информацията си за времето, когато щеше да има още по-голяма нужда… или по-добра възможност да се възползва… от оръжието си срещу Дакуемон.
— А сега моля да ме извините — каза той. — Имам по-неотложни дела от това да слушам нелепи приказки.
— Няма да имате друга възможност да си спасите главата — каза владетелят Мацудайра със стиснати юмруци и потъмняло от гняв лице. — Повече няма да проявявам милост към вас!
— Нито аз към вас, когато се срещнем на бойното поле — отвърна рязко Янагисава.
Той си даде сметка, че никога не бе съществувала реална възможност той и владетелят Мацудайра да постигнат примирие при приемливи и за двете страни условия.
— Нека победи по-добрият.
На излизане от залата за аудиенции, следван от антуража си, Янагисава хвърли поглед към Хошина. Омразата в очите на някогашния му любовник подсказваше недвусмислено, че всякакъв шанс за сдобряване бе немислим. Янагисава бе обзет от ужасното чувство, че поема по пътеката към своята обреченост. При все това показа върховно самообладание, докато прекосяваше крепостта на път за имението си. Вътре се уедини в своя кабинет и седна на бюрото. Само миг по-късно привидната му самоувереност рухна. Мускулите му се сгърчиха в конвулсии; дробовете му хриптяха силно, докато изхвърляше натрупаното напрежение главата му пулсираше болезнено от налягането на кръвта в черепа му. С треперещи пръсти взе да масажира слепоочията си. Накрая тялото му се успокои, но духът му остана тревожен заради проблеми, които нямаха нищо общо с владетеля Мацудайра.
Разследването на убийството можеше да го унищожи още преди началото на войната. Янагисава можеше да се окаже главният заподозрян в престъплението, ако Сано разбереше, че Янагисава бе наясно с отстъпничеството на главния старейшина Макино. Владетелят Мацудайра щеше да се втурне да настройва шогуна и цялото бакуфу срещу него. Можеше да се сбогува с плановете си да постави цяла Япония под своя контрол, да направи сина си Йоритомо наследник на шогуна и да управлява страната чрез него. От самата мисъл за това му призля. Как би могъл да се защити срещу злите сили, които го връхлитаха? Бе потънал в мисли, когато изведнъж съзря съпругата си на прага.
— Какво искаш? — кресна той и думите му изплющяха като камшик. — Не можеш ли просто да ме оставиш на мира?
Тя вечно се въртеше около него, вечно го шпионираше през разни пролуки, въобразявайки си, че са тайна за него. Той я оставяше, защото не го интересуваше. Понасяше присъствието й, защото обожанието й бе като балсам за гордостта му, след като полицейският началник Хошина го бе напуснал. Но сега тя бе удобна мишена за отчаянието му. Грозноватото й лице поруменя; тя се сви, стресната от гнева му.
— Аз… съжалявам — прошепна тя. — Ако не желаете присъствието ми, ще си отида.
Жената отстъпи назад, без да откъсва поглед от него, сякаш искаше да го запази в полезрението си колкото се може по-дълго. Изведнъж вдъхновението го връхлетя със стъписваща, лъчиста сила. Потребностите му внезапно се съчетаха с околните обстоятелства. Навъсеното му изражение се разведри и той се усмихна:
— Чакай. Не си отивай. Искам да останеш.
Тя се поколеба, озадачена от внезапната промяна на настроението му.
— Съжалявам, че се отнесох с теб тъй грубо — Янагисава не бе възнамерявал да се възползва от въздействието на чара си върху съпругата му, но сега му се налагаше. — Моля те, прости ми.
Дори и най-преданият роб щеше да се отдръпне, стреснат от онова, което възнамеряваше да поиска от нея. За да осигури съдействието й, щеше да има нужда от цялото си умение да убеждава. Отиде бързо при нея и я прегърна.