Хвърляйки изпълнен с обич, извинителен поглед към свещеника, Юрико добави:
— Той винаги мисли най-хубавото за хората.
— Агемаки порасна и стана красавица като майка си — продължи свещеникът отвлечено. — И пое по стъпките й.
— Наистина — добави Юрико, докато внимателно премерваше количеството зелен чай на прах, който слагаше в порцелановите купички. — Мъжете я търсеха много. Понякога имаше по седем-осем клиенти на ден.
Хирата си помисли, че за мъж с неговото положение главният старейшина Макино бе проявил твърде непретенциозен вкус по отношение на жените. Първо наложницата му се бе оказала някогашна проститутка, а сега и съпругата му. Дали този негов съмнителен вкус и избор на компаньонки не бе станал причина за смъртта му?
— Агемаки имаше рядко, същинско духовно призвание — каза свещеникът. — Тя не изглеждаше много от този свят.
Юрико изсумтя, докато сипваше горещата вода в купичките.
— Този свещен, загадъчен маниер бе просто поза. На някои мъже им харесва. Възбужда ги. Само че ние, момичетата, познаваме истинската Агемаки. Тя беше груба и себична. Обичаше парите и нещата, които се купуват с тях.
Хирата си припомни вдовицата, която бе видял. Нима изтънченото й достойнство, мъката й по убития съпруг и желанието й да съдейства за залавянето на убиеца също бяха поза?
— Агемаки е напуснала храма, за да се омъжи за главния старейшина Макино — напомни Хирата на свещеника. — Това не предполага кой знае колко силна религиозна отдаденост.
Свещеникът се усмихна благо и разпери ръце.
— Когато един мъж, тъй издигнат и влиятелен, като главния старейшина, я поиска, Агемаки не беше способна да каже „не“.
— Ха! Тя нямаше никакво намерение да му отказва.
В своята разпаленост Юрико взе да говори твърде високо. Свещеникът я изгледа с присвити очи. Тя сведе глава и се зае да бърка чая с дървена бъркалка. После измърмори към Хирата:
— Агемаки си търсеше богат покровител. Когато Макино дойде тук да търси момичета, тя нямаше търпение да му се лепне.
— Главният старейшина Макино бе запленен от добродетелта на Агемаки — каза свещеникът.
Хирата повдигна вежди към Юрико.
— Онова, което най-много хареса у нея, не бе добродетелността й — каза Юрико подигравателно. — Той беше немощен. Беше загубил мъжествеността си. Знам го, защото веднъж ме нае да го забавлявам и с каквото и да правихме… — Юрико изобрази с пръст увиснал пенис. — Но Агемаки знаеше как да възбужда мъжете. Знаеше и отвари, с които да лекува половата им немощ. Майка й я беше научила. Тя накара Макино отново да се почувства млад и силен. Той затова я искаше. Но тя не му позволяваше да я има, докато не я отведе от тук в крепостта Едо.
— И така, той се ожени за Агемаки — каза свещеникът. — Тя отиде да живее в къщата му като негова съпруга.
— Не съвсем — добави Юрико, поднасяйки купичките с чай на Хирата и свещеника. Докато двамата пиеха, тя каза: — Когато отведе Агемаки от храма, Макино все още беше женен за първата си съпруга. Отначало тя бе негова наложница. Сключиха брак по-късно.
— А какво стана с първата съпруга на Макино? — попита Хирата.
— Чух, че е починала от треска — каза свещеникът.
— Не бързайте да вярвате — обади се Юрико. — Агемаки бе твърдо решена да стане съпруга на влиятелен служител. Не й стигаше да е само наложница. Молеше Макино да се разведе със старата си съпруга и да се ожени за нея, но той отказваше. Знам го, защото ги чувах да се разправят. Но майката на Агемаки я беше обучила добре и за отровите. Носеха се слухове, че Агемаки е отровила първата съпруга на Макино, за да може да заеме мястото й.
Хирата погледна внимателно Юрико, чието изражение говореше, че тя вярва на тези слухове. Ако бяха истина, тогава една жена, която си е окървавила ръцете в миналото, е способна да убие отново. При все това Хирата не можеше да приеме за истина една клюка, която можеше да бъде породена от завист и злоба. Дори и да е убила своята предшественичка, защо Агемаки после би убила мъжа, за когото така силно бе желала да се венчае?
— Агемаки е заподозряна в убийството на своя съпруг — каза Хирата на Юрико и свещеника. — Имате ли някаква идея, защо може да е желала смъртта на Макино?
— Никаква — отвърна свещеникът. — Може би не го е обичала кой знае колко, но е зависела от него.
— За това е прав — каза Юрико. — Старият Макино осигуряваше на Агемаки храна, дрехи, прислуга и жилище.
— Но той й е оставил цяло състояние — възрази Хирата.
— Знам — каза Юрико. — След като се ожени за нея, тя се върна тук да се хвали. Разправяше самодоволно какви пари щял да й остави, след като умре.