— Доволен съм, че не е оставена да мизерства — каза свещеникът, без да си дава сметка за двата разговора, които вървяха едновременно.
— Може би Агемаки е убила Макино заради парите — предположи Хирата.
Свещеникът възрази бурно, а Юрико каза:
— Сега, след като Макино е мъртъв, Агемаки ще бъде принудена да напусне къщата му, защото членовете на неговото семейство няма да търпят край себе си една най-обикновена проститутка. Тя вече няма да бъде високопоставена дама. А този провал в обществото за нея е ужас. Ако парите са единственото, поради което би го убила, мисля, че не го е извършила.
Юрико изкриви лице в гримаса на отвращение, сякаш й бе противно да говори в защита на невинността на Агемаки. Свещеникът изгледа Хирата и Юрико със замъглен поглед. Навъси се леко, сякаш най-накрая бе доловил обмяната на информация помежду им и се питаше какво бе пропуснал.
— Казах ли ви онова, което искахте да научите? — попита той.
— Да. Хиляди благодарности.
— Радвам се, че можах да ви помогна — каза свещеникът.
Хирата се сбогува с него и излезе навън, съпроводен от Юрико. Двамата поеха през двора на храма. Слънцето хвърляше бронзови отблясъци по керемидените покриви; с превалящия следобед времето бе застудяло.
— И аз съм доволна, че съумях да ви бъда полезна — каза Юрико с нахална усмивка. — Успях ли да ви кажа онова, което наистина искахте да научите за Агемаки?
Въздържайки се от оценка, Хирата отвърна:
— Трябва да говоря и с други, които са я познавали.
— Нека дойда с вас — помоли Юрико. — Мога да ви запозная с такива хора. После може да се позабавляваме заедно.
Тя хвана Хирата за ръката. Очите й грееха с нуждата да се свърже с мъж, който да я спаси от бедност и падение.
— Ще ти бъда признателен за запознанствата. Ще ти платя за усилията ти, но не мога да приема другото ти любезно предложение. Трябва да се върна в града веднага щом си свърша работата тук.
Щастливо женен, Хирата нямаше никакво желание да бъде с други жени, освен с Мидори. Освен това нямаше търпение да научи какво бе открил Сано през деня, но не изгаряше от желание да види реакцията му за това, че бе избягал от копоите си. Юрико понесе отказа с равнодушието на човек, изтърпял безброй разочарования в живота си.
— Може би някой друг път.
Докато тя го водеше към монахините и помощниците, полагащи грижи за светилището, които продължаваха да стоят отвън, скупчени около „Асакуса Джинджа“, Хирата разсъждаваше, че той бе изровил компрометиращи доказателства и срещу Агемаки, и срещу Окицу. Макар че не бяха достатъчни, за да разрешат случая, може би щяха да оправдаят неподчинението му и да удовлетворят Сано. Но сред обитаващите дома на Макино оставаха заподозрени, които продължаваха да бъдат загадка за Хирата. Би дал много, за да разбере какво се случваше зад високите зидове на имението.
Глава 18
Рейко носеше поднос, отрупан с храна и напитки, по коридора на личните помещения на главния старейшина Макино. След като часове наред бе прала под зоркия надзор на икономката Ясуе, тя бе по-изтощена и от най-натоварените тренировки по бойни изкуства. Дрехите й бяха мокри, мръсни и просмукани от пот. На мястото, където Ясуе я бе ударила, й бе излязла цицина, а порязаният й пръст пареше болезнено от сапунената луга, използвана в пералнята. Не искаше повече да докосне и една мръсна завивка или долна дреха! Когато Ясуе й нареди да сервира вечеря на актьора и наложницата, Рейко се зарадва на възможността поне за малко да се отърве от изнурителната работа и да ги наблюдава.
Тя коленичи при отворената врата към стаята на Кохейджи и клатушкайки се, с усилие премина прага, като едва успяваше да задържи подноса. Помещението бе светло и топло от горящите фенери и многобройните мангали с дървени въглища. Вътре, заобиколен от дървени стойки с увесени по тях пъстри театрални костюми, Кохейджи и Окицу се бяха излегнали върху наредените по пода възглавници и се смееха дружно на някаква шега. И двамата бяха облечени в ярки копринени халати. Той бе положил глава в скута й. Оставяйки подноса до тях, Рейко си помисли, че днес бе научила и още нещо, освен това, че главният старейшина Макино имаше твърде странни сексуални привички и че неговият главен васал се бе държал подозрително. Нямаше никакво съмнение, че неговата наложница и гостуващият в дома му актьор бяха любовници.
— О, чудесно, храната ни е тук! — възкликна Окицу. — Умирам от глад.
Тя сякаш не забелязваше Рейко; апетитните блюда със сашими, печени скариди, сладки питки и разни други деликатеси бяха погълнали цялото й внимание. Кохейджи хвърли към Рейко преценяващ поглед, с който най-вероятно реагираше на всяко женско присъствие около себе си. Тя видя как очите му регистрираха невзрачната й външност и я определиха като недостойна за интереса му. Той каза на Окицу: