За разочарование на Рейко Окицу не каза нищо повече за главния старейшина Макино. Наложницата затвори уста, сподави риданията си и се отдръпна от Кохейджи. Той взе да й шепне ласкави слова и да я гали по бузата. Устните й потръпнаха в неохотна усмивка, а езикът й облиза пръстите му. Обзет от видимо облекчение, че бе успял да я успокои, Кохейджи я прегърна през кръста и я стисна. Тя се изкиска кръшно и предизвикателно, след което с няколко гъвкави движения смъкна робата от голите си рамене. Кохейджи ги обсипа с ласки, а тя започна да гали издутината при слабините му, скрита под полите на робата му. Рейко реши, че присъствието й около тях щеше да бъде нежелано, докато се любеха — и бездруго нямаше какво повече да чуе, което би представлявало интерес. Тя пое безшумно към вратата.
— Не си отивай — нареди й Кохейджи. — Още не съм те освободил.
Рейко застина на място, изненадана, че той я бе забелязал, след като до този момент не й бе обръщал никакво внимание, но очевидно не желаеше тя да си тръгне. Докато Окицу го галеше, той отправи към Рейко ленива чувствена усмивка.
— Ще ни трябваш по-късно, за да ни сервираш питиета — каза той. — Сядай и се забавлявай.
Погледът му изразяваше благоволение към нея. Рейко осъзна, че според него той й правеше услуга, като я канеше да изпита наслада, наблюдавайки чуждото плътско удоволствие. Бе тъй смаяна, че занемя.
— Винаги се справям най-добре пред публика — каза Кохейджи.
Окицу хвърли към Рейко скрит, изпълнен с превъзходство поглед, който подсказваше, че тя няма нищо против присъствието й, тъй като обичаше да се чувства обект на завистта на друга жена. После отново насочи вниманието си към своя любовник.
Рейко изпитваше неистово желание да се втурне навън от стаята, вместо да гледа любовната двойка, но стореше ли го, можеше да се окаже изхвърлена от къщата за неподчинение. А все още не бе научила достатъчно, за да се откажеше от нови възможности да шпионира. Тя коленичи колкото бе възможно по-далеч от Кохейджи и Окицу.
Двамата се кискаха и галеха, гушейки се един в друг, докато се освобождаваха от дрехите си. Вече голи, сплетоха нозе. Членът на Кохейджи щръкна нагоре, дълъг и масивен; добре гледаното закръглено тяло и розовите зърна на Окицу проблясваха на светлината на фенерите. Никога до този момент Рейко не бе гледала любовен акт на други хора. Лицето й пламна от смущение, но тя не можеше да отвърне поглед. Седеше там като омагьосана, скована от ужас, с втренчен в любовниците поглед.
Кохейджи взе една сладка питка от подноса и духна стритата на прах розова захар върху гърдите на Окицу. После я обра с език съпроводен от тихите възгласи на удоволствие и сподавения смях на наложницата.
— А, виж и върху теб има — възкликна тя, сочейки към възбудената му мъжественост.
Наведе се над него и пое с уста члена му. Той държеше главата й, като стенеше страстно. Рейко усети как тялото й откликваше на ставащото против волята й. Възбудата, която я заля, засили смущението й. Окицу се отпусна по гръб и протегна ръце към Кохейджи.
Рейко се сви, потресена от унижение, различно от онова, на което я бе подложила икономката Ясуе. Какви ли още изпитания трябваше да понесе, докато извършваше разузнаването? Тя наблюдаваше двамата любовници, които сега се съвкупяваха с шумна и енергична страст. Ако единият от тях бе убиецът, мислеше си тя, кой беше — Кохейджи или Окицу?
Глава 19
Небето над района с жилищата на вишестоящите служители на бакуфу в крепостта Едо пламтеше със студеното зарево на залеза. Луната и звездите блещукаха като ледени късчета върху потъмняващия небосклон. От представителните къщи се издигаше пушек, а при портите горяха фенери; пазачи потрошаха с крака и разтъркваха ръце, за да съхранят топлината в телата си. Хирата яздеше по празната улица, без да бърза, и колкото повече приближаваше имението на Сано, толкова повече забавяше ход. Скоро щеше да настъпи моментът за равносметка. Той мислено отправи молитва да не е изпаднал в голяма беда.
— Сосакан сама ви очаква — съобщи му пазачът, който му отвори портата.
Тонът му подсказа, че щеше да си има сериозни неприятности. Сърцето му мъчително се сви. Когато влезе в къщата, завари Сано, Отани и Ибе коленичили в приемната.
— Хирата сан, моля, заповядайте при нас — каза Сано.
Маниерът му бе необичайно официален. Ибе и Отани гледаха Хирата с нескрита враждебност. Сърцето на Хирата блъскаше в гърдите му, но той коленичи, поздрави Сано и гостите му и им се поклони.
— Разбрах, че си избягал от хората, пратени да надзирават разследването ти днес — каза Сано. — Истина ли е?