— Да, сосакан сама — отвърна Хирата с равен тон, надявайки се да скрие напрежението си.
— И къде отиде?
— Да проуча миналото на Агемаки — съпругата на главния старейшина Макино — в светилището „Асакуса Джинджа“.
— Видяхте ли? Казах ви! — Отани хвърли яден поглед към Сано. — Отишъл е да разследва сам. Нарушил е правилото, че всички разпити, свързани с убийството на главния старейшина Макино, трябва да бъдат надзиравани от представители на владетеля Мацудайра.
— И на дворцовия управител Янагисава — добави Ибе. — Той остави и моите хора да му дишат прахта.
Разочарованието в очите на Сано причини болка на Хирата.
— Мога да обясня — каза той, горейки от желание да се защити, макар че единственото му, доста неубедително извинение бе, че бе реагирал под натиска на силно напрежение.
Отани разсече с ръка въздуха към Хирата и заяви:
— Няма значение, защо си го направил. Важното е, че повече няма да ни създаваш неприятности. Защото от този момент нататък си отстранен от разследването.
Стъписване и ужас се сляха с унижението, когато Хирата си даде сметка, че според копоите му той бе толкова незначителен, че те не желаеха да си правят труда да му налагат по-строго наказание. Просто го изхвърляха от разследването, все едно бе гнило парче от ябълка.
— Това е справедливо — каза Сано, чийто тон бе така стоически, както и изражението му.
И Сано бе на едно мнение с тях! Хирата се втренчи отчаян в господаря си, който току-що го бе пожертвал, за да не предизвиква дворцовия управител Янагисава и владетеля Мацудайра. Чувство за извършена несправедливост изпълни Хирата, макар и да си даваше сметка, че си бе заслужил съдбата. Не можеше да позволи на копоите да му отнемат шанса да разреши случая с убийството и да си възвърне уважението на Сано.
— Хиляди извинения за лошото ми поведение — каза той, с неохота подлагайки се на унижение пред Отани и Ибе. — Моля да ми позволите да поправя грешката си пред вас и да продължа да участвам в разследването.
— Спести си усилията — отсече Отани. — Решението е окончателно.
Отани и Ибе се изправиха. Сано ги провождаше до вратата, когато Отани се спря и попита Хирата:
— Всъщност какво научи в светилището „Асакуса Джинджа“?
Хирата изпита вътрешна съпротива да сподели резултатите от нелегален разпит с хората, които бяха изискали такова мъчително възмездие за стореното.
— Нищо — излъга той.
Ибе се засмя тихо.
— В такъв случай бягството ти не си е струвало последствията, нали?
Хирата остана сам, гневен и нещастен, докато Сано изпращаше надзорниците навън от имението си. Не след дълго той се върна и коленичи срещу Хирата.
— Можеше да е и по-зле — каза той. — Отани и Ибе бяха в правото си да изискат смъртната ти присъда за проявено неподчинение. Ако някой от нас бе възразил на наказанието ти, те щяха да го направят напук.
Това, че Сано имаше сериозни основания да не изкаже възражения, не носеше особено успокоение на Хирата.
— И вие ли желаете да напусна разследването? — попита той.
Очите на Сано изразяваха противоречиви чувства. Той въздъхна и каза:
— Ти показа неспособност да преценяваш правилно. Този случай на убийство е достатъчно труден, та и моите хора да ми създават проблеми.
Хирата сведе глава с ясното съзнание, че Сано е прав и че се е превърнал в бреме за своя господар.
Когато бе проявил неподчинение, докато спасяваха похитените си съпруги и издирваха извършителя, Хирата се бе унизил и бе изпаднал в немилост по собствена вина. Сега, само три дни след началото на разследването, чрез което се бе надявал да възстанови честта си, бе затънал още по-дълбоко. Отчаян и попита:
— Как да поправя стореното днес?
— Като начало можеш да ми разкажеш какво установи за вдовицата на главния старейшина Макино — каза Сано. — И да си успял да заблудиш Ибе и Отани, аз не вярвам, че си си тръгнал от светилището „Асакуса Джинджа“ с празни ръце.
Поне щеше да докаже, че е опитен детектив, а не само глупак и лъжец, помисли си мрачно Хирата и разказа за слуховете, че Агемаки е убила първата съпруга на Макино.
— Преди да се прибера у дома, разпитах лекаря от замъка Едо, който е посещавал предишната съпруга на Макино след влошаване на състоянието й. Той винаги е хранел подозрения, че жената е била отровена. А без съмнение Агемаки е имала изгода от смъртта й.
Сано кимна, като обмисляше новата информация и не бързаше да произнесе оценка.
— Отани ми каза за посещението ти в публичния дом на Ракуами. Смята, че не си научил нищо важно за наложницата.
— С ваше позволение няма да се съглася — каза Хирата, вбесен, че човекът, който го бе изхвърлил от разследването, освен това бе омаловажил установените с такъв труд доказателства. — Научихме, че Окицу до такава степен е ненавиждала Макино, че е предпочела да се удави, вместо да му бъде продадена.