— Разпитвах го за една негова визита при Макино в нощта на убийството.
Янагисава изсумтя така, че от ноздрите му излезе облаче пара.
— Съвсем логично. Установил си, че Дакуемон е бил на местопрестъплението. Той е знаел, че положението му е опасно. Какъв по-добър начин да отклони подозренията ти от себе си и да ги пренасочи към мен? Показал е бърза мисъл, няма спор.
— Същата логика се отнася и за вас — каза Сано. — Какъв по-добър начин да насочите подозренията ми обратно към Дакуемон, изтъквайки, че той е имал причини да ме подведе.
Янагисава сви рамене.
— Ти решаваш кой от двама ни казва истината.
И докато не успееше да намери улики, потвърждаващи версията на Дакуемон, Сано бе длъжен да оневини дворцовия управител поради липса на доказателства. Понякога му се удаваше да прочете мислите на Янагисава, но не и тази нощ. Не можеше да прецени дали той се чувстваше застрашен от обвинението на Дакуемон, или бе така невъзмутим, както изглеждаше. Но предполагаше, че дворцовият управител има скрит план за действие. С него винаги беше така.
— Трябва обаче да те предупредя да не прибързваш със заключенията, че лъжецът съм аз, а не Дакуемон — каза Янагисава. — Фактът си е факт — Дакуемон е бил в дома на Макино в нощта на убийството. Аз бях на пиршество в собствения си дом заедно със служители, които могат да удостоверят присъствието ми там.
Ето това бе алибито, което Сано бе очаквал, че Янагисава ще предложи. Той поне му бе спестил неприятния момент да го попита за местонахождението му в нощта на убийството.
— Как бих могъл да убия Макино, докато забавлявам гостите си? — Янагисава му хвърли лукав поглед. — Предполагам, че си проучил моя шпионин, чието име си разбрал от общия ни приятел в мецуке?
Сано се бе отбил в имението на Макино, преди да се прибере у дома тази вечер, и бе разпитал пазача, когото Янагисава бе наел да шпионира Макино. Разговорът бе отхвърлил теорията, че шпионинът е убил Макино по нареждане на Янагисава.
— За ваше щастие през въпросната нощ шпионинът ви е бил заключен в казармите — каза Сано — и патрулиращите стражи потвърдиха, че си е бил в леглото. Не е могъл да убие Макино.
— А шпионинът на владетеля Мацудайра? — попита Янагисава с умерено любопитство.
— Бил е на пост отвън пред главната порта. Според другаря му не е мръднал от мястото си до зори, когато смяната им е приключила.
Факлите в стражевите кули над двамата за момент осветиха самодоволното изражение на дворцовия управител.
— Тогава единственото ти доказателство, че убийството е извършено от някоя от двете фракции, е присъствието на Дакуемон на местопрестъплението. По тази причина той трябва да е най-важният заподозрян сред нас.
— Не е задължително. Ако Макино наистина е преминал на противниковата страна, вие бихте могли да наемете някой друг в неговото имение да го убие. А вашите елитни войски са известни с умението си да се промъкват незабелязано.
Тези войници бяха убийци, които Янагисава бе наел, за да го държат на власт. Те не биха имали проблем да нахлуят в къщата на Макино… или да го убият под носа на пазачите му.
— Ако ги бях пратил да убият Макино. Но аз не съм — заяви Янагисава.
Двамата стигнаха до двора на имението му. Спряха се пред високия каменен зид, а ескортите им — няколко крачки по-назад.
— Провери движението на войниците ми в онази нощ, ако желаеш, но ще бъде загуба на време. Каквито и доказателства да намериш, уличаващи ги в престъплението, ще бъдат изфабрикувани от враговете ми. Ще се умориш да отсяваш фактите от измамата — Янагисава отхвърли идеята с едно махване. — Има по-добро разрешение на твоя проблем. Тръгни от уликите, които доказват вината на Дакуемон. Достатъчно е да го обвиниш в съда. Внеси официално обвинение срещу него. И смятай разследването си за приключено.
— А после да се присъединя към кампанията ви срещу чичо му ли?
Толкова ли лоша ти се струва идеята? — попита Янагисава, откликвайки на липсата на ентусиазъм у Сано. — Не забравяй, че ти постигна успехите си по времето, когато аз вече бях дворцов управител. Обещавам, че ако унищожиш Дакуемон и ми помогнеш да победим владетеля Мацудайра, ще се радваш на по-голям доход и повече власт, когато господството ми бъде осигурено.
— Не съм забравил какъв ми беше животът, преди да се съгласите на примирие — намекна Сано за непрестанните атаки на Янагисава, организирани срещу личността му и репутацията му. — Освен това помня, че можете да отмените това примирие във всеки един момент, стига да решите. И при цялото ми уважение бих бил глупак да повярвам на дадено от вас обещание.