— Би бил глупак, ако си мислиш, че владетелят Мацудайра ще ти предложи по-добри условия от моите. Той е по-уязвим, отколкото изглежда. И ще загуби битката помежду ни. Присъедини се към мен и бъди на страната на победителите.
Сано почувства могъщата комбинация от воля, заплаха и чар, чрез която Янагисава печелеше съюзници и изискваше подчинението им. Огромното му солидно укрепено имение безмълвно провъзгласяваше неговата власт. Но въпреки своята интелигентност и умението си да манипулира хората Янагисава никога не бе разбирал какво създаваше мотивацията на Сано. Той не можеше да му предложи нещо, което би го обезщетило за годините тормоз или би го склонило да наруши принципите си.
— За мен победата не е важна колкото честта — каза Сано, макар че Янагисава никога не би му повярвал. — И аз ще служа на честта, като стоя до шогуна, а не заговорнича зад гърба му за контрол над режима. Нито с вас, нито с владетеля Мацудайра.
— Накрая ще отговаряш пред един от нас — устните на Янагисава трепнаха в лукава усмивка. — Двамата с теб поне сме отдавнашни колеги. А владетеля Мацудайра почти не го познаваш.
— И познатото е по-добро от непознатото? — засмя се Сано на аргумента му, който възприе като израз на безсилие. — Благодаря ви много за съвета, почитаеми дворцов управителю, но трябва да вървя по пътя, който съм избрал.
Янагисава също се засмя, но в смеха му прозвуча безрадостна, стоманена нотка.
— Поел си по опасна пътека — предупреди го той. — Рано или късно ще се озовеш на едната или на другата страна. Заради самия себе си гледай да е моята. Защото, ако си мислиш, че вече си преживял най-лошото, което мога да сторя на човек, който ми се противопоставя, допускаш голяма грешка.
Късно същата нощ Сано лежеше в леглото буден. Стискаше очи и призоваваше съня да се появи, за да възстанови силите си за предизвикателствата, които щеше да му донесе следващото утро. Но главата му бе пламнала от образи, разговори и тревожни мисли, свързани с изминалия ден. Той се въртеше под тежките завивки, като напразно се опитваше да си намери удобно положение. Леглото му беше студено и празно без Рейко. Питаше се дали тя е в безопасност, и това усилваше тревогата му. В съзнанието му за пореден път изникнаха сцената с Хирата и съмненията му, че някога нещата между тях щяха да се оправят. Непрестанно премисляше резултатите от разпитите, които бе провел, и се опитваше да разбере кой от заподозрените бе най-вероятният убиец на Макино, но всички събрани досега факти не го водеха доникъде. Разследването май бе стигнало до задънена улица.
Когато чу стъпки в коридора пред стаята си и детектив Маруме го извика по име, с охота пренасочи вниманието си, макар и да знаеше, че подобни внезапни съобщения посред нощ обикновено не вещаеха нищо добро.
— Влизай — покани го той, отхвърляйки завивката. — Какво има?
Вратата се плъзна встрани и на прага се появи грамадната фигура на Маруме, осветена от пламъчето на лампата, която носеше.
— Съжалявам, че трябва да ви събудя, сосакан сама, но се получи съобщение от ваш информатор в града. Дакуемон, племенникът на владетеля Мацудайра, току-що е бил убит.
Глава 20
Постройката представляваше обикновена дървена конструкция на два етажа в търговския квартал Нихонбаши, на улица, която вървеше успоредно на намиращите се наблизо оризови складове покрай река Сумида. Балконът бе заслонен с бамбуков навес, а прозорците бяха покрити с капаци. Над разположената навътре порта, при която на пост стояха двама войници, се спускаше къса синя завеса. Броните и одеждите им носеха герба на клана Мацудайра. На отсрещната страна бяха разположени схлупени магазинчета и чайни, чиито врати в предната част сега бяха залостени. Пред постройката се бяха събрали тълпа граждани. Небето на изток бе озарено от бледорозовото сияние преди разсъмване. В двата края на улицата при портите на махалата горяха фенери. През едната от тях на кон влезе Сано, съпровождан от Маруме, Фукида и още трима детективи, и множеството тутакси се раздели надве, за да им направи път. Самураите слязоха от конете си пред самата постройка.
— Какво е това място? — попита Маруме.
— Дом за тайни срещи — обясни Сано. — Тук идват прелюбодейци, за да се отдават на незаконни връзки. Нарича се „Знакът на заслеплението“.